Решение № 6627 от 5.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград чрез неговия пълномощник срещу решение 933/15.12.2021 г. по адм. д. 572/2021 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение недопустимо и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда обезсилването му, респективно отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба-О. Симеонов чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Ц. Коева , П. Денизова , И. Андреева, Ц. Симеонов, И. Коев и В. Ришкина не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от О. Симеонов срещу заповед 514/13.04.2021 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и пар. 8 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план-частично изменение на плана за регулация и застрояване, а именно: 1. част регулация-ЧИПР-1.1. Дворищната регулация да се промени, както следва: за сметка на бивш УПИ II-7062, 4926,7093 с отреждане За училище - с площ от 9546кв. м. в южната част на който попада част (с площ от 128 м2) от реституиран имот пл. 4928 се образуват : нов УПИ II- 1712 с площ от 9007 м2, с отреждане За училище, (поставен в съответствие с имотната граница на ПИ КККР 10450.503.1712 по § 8 от ЗУТ) и нов УПИ I-1902 с площ от 128 кв. м, с отреждане За търговия и услуги (част от-реституиран имот ПИ 10450.503.1902), поставен в съответствие с имотната граница по §8 от ЗУТ в кв. 60 по регулационния план на Велинград, област Пазарджик. 1.2. Уличната регулация да се промени, както следва : източната и южна улични регулационни линии на УПИ II - За училище да минат (поставят се в съответствие) по имотната граница на ПИ КККР 10450.503.1712 и улици Пионерска и Н.Вапцаров с о.т. 1550- 1557-1416 ще се уширят. Промяната е отразена със зелен и кафяв цвят в графичната част на проекта. 2. Част Застрояване - частично изменение на плана за застрояване. Устройствената зона в която ще попадне е за обществено обслужване - терени за социална инфраструктура, съгласно ОУП от 2019 г. на гр. Велинград. С проекта за частично изменение на плана за застрояване се предвиждат застроителни петна в новообразуваните УПИ, свободно застрояване като се спазват всички нормативни отстояния, както следва: 2.1. В новия УПИ II-1712 с площ от 9007 м2 с отреждане За училище, кв. 60 се запазва съществуващият изграден ограден фонд - (показано със задължителна линия на застрояване (с плътна черна линия, като сградата е повдигната/оцветена в кафяв цвят) - сграда за образование с брой съществуващи етажи - 2, застроена площ от 931 м2 (представляваща училищна сграда за учебно - производствена практика, предоставена на Професионална гимназия по дървообработване Иван Вазов Велинград, ул. Пионерска, 119, идентифицирана като пи с идентификатор КККР 10450.503.1712.1 (отразена като 2МсбО в отменения Кадастрален план и се предвижда ново застроително петно- св ободно нискоетажно застрояване за новия УПИ II, с публично отреждане За училище, показано с показано с ограничителна линия на застрояване с червен пунктир, в зона за Обществено обслужване - (Оо), с градоустройствени параметри, Кплътност до 40%, Кинт - до 1,2, К озеленяване мин. 20%, етажност до 3 етажа, Нстреха до 10м., ЗПмах в УПИ II от 3602,8 м2 и РЗП мах в УПИ II от 10808 м2, в имот КККР 10450.503.1712 - Публична Общинска собственост, съгласно Акт за Публична общинска собственост 228/14 01.2020Г., вписан Акт 95, том I, вх. per. 141 от 20.01.202ог. на съдия по вписвания, Районен съд Велинград. 2.2. В новия УПИ I-1902 с площ 128 м2 , с отреждане За търговия и услуги, кв. 60 /част от -реституиран имот ПИ 10450.503.1902 /, поставен в съответствие с част от имотната граница по § 8 от ЗУТ , в кв.60 на Велинград се предвижда ново застроително петно - свободно едноетажно застрояване за новия УПИ I, показано с ограничителна линия на застрояване (с червен пунктир) на отстояния 3 м от източна, северна и западна дворищно- регулационна граница и разположено на улична регулационна линия (ул. Пионерска) , в зона за Обществено обслужване (Оо), с градоустройствени параметри, Кплътност до 40%, Кинт до 1,2, Козеленяване мин. 20%, етажност до 1 етаж, Н стреха до 3,5 м . ЗПмах в УПИ I от 51,2 м2 и РЗП ЗПмах в УПИ I от 51,2м2. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според констатациите на назначеното по делото вещо лице кадастралната карта на гр. Велинград е одобрена през 2018 г. като в нея имотът на жалбоподателя не е отразен. Той е нанесен с идентификатор 10450.503.1902, с площ 448 кв м. при изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрено със заповед РД-18-7652 от 24.07.2019 г., на началника на СГКК, Пазарджик. Новозаснетият имот е с идентификатор 10450.503.1902 с площ от 448 кв. м. и е нанесен върху части от следните имоти: 122 в който е разположено училището ; 1774, включен в улица Пионерска и 123, съставляващ жилищен имот на срещуположния край на улицата. Засегнатите имоти са получили идентификатори : 1901 за имота в който е разположено училището, 1904 и 1905, включени в улица и 1903 за жилищният имот. Според вещото лице, на място границите на имота не са материализирани или имотът не съществува на място. Имотът на училището е ограден с масивна ограда (метална върху бетонова основа): улицата е прокарана, а частта от имота, попадаща в жилищния имот, е застроена с масивна жилищна сграда. Съобразно констатациите на вещото лице действащият регулационен план на населеното място е одобрен с решение 292/04.10.2005 г. В него имотът на жалбоподателя е нанесен с пл. 4928 съобразно заснеманията по кадастралния план от 2004 г. Поземленият имот не е урегулиран, за него няма отреден самостоятелен парцел. Части от имота попадат в други предвидени с плана мероприятия- в УПИ II-за училище, в кв.60; в УПИ XI-общ. в кв.603, застроен с масивна жилищна сграда и в улица Пионерска, с осови точки 1416,1557. Имотът е реституиран на жалбоподателя и останалите заинтересовани лица като наследници на И. Коев с решение 69/30.06.1998 г. на кмета на община Велинград,с което е отменена заповед от 1969 г. и протокол от 1969 г. за отчуждаване на имот пл. 525 от кв. 60 по плана на гр. Велинград Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок. На са налице основанията за прогласяване нищожността на решение 69/30.06.1998 г. на кмета на община Велинград, тъй като няма връзка на обусловеност между обжалваната заповед и решението за реституирането на имота. Не са налице и посочените в обжалваната заповед правни основания за предприетото със заповедта одобряване на подробен устройствен план- ПРЗ-чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и пар. 8 ЗУТ. По делото нито се твърди, нито се установява да е постигнато общо съгласие межу собствениците на имот с идентификатор 10450.503.1712-публична общинска собственост и собствениците на имот с идентификатор 10450.503.1902. УПИ II - за училище от кв. 60 по действащия план на гр. Велинград е публична общинска собственост, а според пар. 8, ал. 7 от ПЗР на ЗУТ относно имоти публична общинска собственост пар. 8, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ не се прилагат. Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустима жалба. В случая жалбоподателят пред първата инстанция е съсобственик на имот с идентификатор 10450.503.1902 с площ от 448 кв. м, който имот с площ от 128 кв. м. е предмет на одобреното с обжалваната заповед изменение на подробния устройствен план- ПРЗ. Поради това за него е налице правен от обжалване интерес и жалбата му е процесуално допустима, каквото е и постановеното във връзка с нея решение. Обжалваното решение е и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Процесният имот на жалбоподателя е попълнен в кадастралния план със заповед 150 от 25.02.2002 г на кмета на община Велинград като два имота: нов имот пл. 4928, попадащ върху жилищен парцел XI-общ. в кв. 60 и нов имот нов пл. 7168, попадащ в урегулирания имот, отреден за училище в кв. 60.Частта от имота, попадаща в улица с осови точки 1416 -1557, не е заснета към имота. В кадастралната карта имотът е нанесен със заповед на началника на СГКК- гр. Пазарджик РД-18-7б52 от 24.07.2019 г., като изменение на кадастралната карта с идентификатор 10450.503.1902, с площ 448,00 кв. м, идентичен с имот пл.525 по плана от 1955/57 г и с имот пл.4928, по обезсиления кадастър от 2004 г. Спрямо установените релевантни факти решаващият съд правилно е приложил материалния закон. На първо място настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че няма връзка на обусловеност между обжалваната заповед и решението за реституирането на имота, за да е възможен косвен контрол върху решение 69/30.06.1998 г. на кмета на община Велинград,с което е отменена заповед от 1969 г. и протокол от 1969 г. за отчуждаване на имот пл. 525 от кв. 60 по плана на гр. Велинград. При косвения контрол се решава пряко едно административно дело, какъвто е настоящият случай, изходът от което дело зависи от преценката на валидността на друг административен акт, който има връзка с предмета на повдигнатия спор. В случая повдигнатият спор е за валидността и законосъобразността на заповед за одобряване изменение на регулационен и застроителен план, чийто изход не зависи от валидността и законосъобразността на административен акт за реституция на имота. В тази насока първоинстанционният съд адекватно е подчертал, че разглеждането на спорове за материални права е недопустимо не само в административната процедура, но и в хода на съдебноадминистративното производство по проверка законосъобразността на конкретен административен акт. Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че в случая не е налице посоченото в обжалваната заповед правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът е заключил, че съобразно отрежданията по действащия план на населеното место, права върху УПИ II - за училище имат собствениците на имот с идентификатор 10450.503.1712, който е публична общинска, съобразно Акт 228 от 14.01.2020 г. и собствениците на имот с идентификатор 10450.503.1902, които според данните от имотния регистър са жалбоподател и заинтересованите по спора лица. По делото нито се твърди, нито се установява да е постигано такова общо съгласие между всички тях за изменение на плана, поради което не се установява проявлението на фактите, предвидени в хипотезиса на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед. Не е налице и нормата на пар. 8 ПЗР на ЗУТ. Съгласно пар. 8, ал. 7 алинеи 1 и 2 на посочения параграф не се прилагат относно имоти-публична общинска собственост, какъвто в случая е УПИ II-за училище. Освен това редът по пар. 8 е относим към влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образуваните съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, които предпоставки в случая не са налице. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че регулационната линия между двата имота е по имотната граница, тъй като заснетият в кадастралната карта имот с идентификатор 10450.503.1902 е много по-голям от отредения за него УПИ I-1902 с площ 128 кв. м. и обхваща и част от улица и част от друг имот. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като допустимо, материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба О. Симеонов следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция намира съдържащото в касационната жалба възражение за прекомерност на разноските за неоснователно, тъй като претендираният размер не е прекомерен с оглед правната сложност на делото и е малко над минималния от 900 /деветстотин/ лв. съгласно чл. 8, ал. 2,т 1 от Наредба 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,