Решение № 12877 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2012 г.

Решение № 12877 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2108 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 2114/2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Никола Стоянов Панов, от гр. Перущица, обл. Пловдив, не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Никола Стоянов Панов, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24460 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който Никола Стоянов Панов е задължен да възстанови недължимо платена сума от 989,61 лв. по Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 16/050509/36914. При постановяване на решението си, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Посочил е, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в която е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". В случая, предвид цитираната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, компетентен орган е определен в съответния закон - Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е такъв и на Разплащателната агенция. На следващо място, разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" предвижда възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда след предварително решение на управителния съвет. С Протокол № 17 от заседанието на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от 07.04.2011 г. е взето решение актове от вида на процесния да се издават и подписват от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", а със Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изпълнителния директор е делегирал правомощието си за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания на заместник изпълнителния директор на фонда Свилен Костов. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмета на доказване. Приел, че в акта не е посочен механизмът, по който е формирана сумата, която се претендира за възстановяване, както и, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не се посочва поради какви точно причини посочените в извлечението от ИСАК разлики в площите на заявените за подпомагане площи са преценени като недопустими за подпомагане, т. е. на какво се дължи тяхната недопустимост, и на какво се дължи разликата между резултатите от кръстосаните проверки от м. 11.2009 г. и м. 12.2010 г. Не стават ясни нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, която се претендира за възстановяване, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". Правилно първоинстанционният съд е прие, че според чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, като видно от данните по делото, не е било установено умишлено наддеклариране от страна на Никола Стоянов Панов. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора разноски не се дължат, а ответникът не се е представлявал и претендирал присъждане на такива. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,