Решение № 10885 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез гл.юрк. Ж. Дакова Пападопулу срещу Решение 1221 от 24.02.2023 г. по адм. дело 2560/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, първо отделение, 6 състав, с което по жалба на Блу Пойнт ЕАД е отменен Ревизионен акт /РА/ СФР20-РД77-84 от 22.10.2020 г., издаден от органи по приходите служители на Столична община, потвърден с решение СОА21-РД28-1 от 08.01.2021 г. на кмета на Столична община, както и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 2560 лева. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Според касатора АССГ неправилно е приел, че влязлото в сила съдебно решение по предявения от Българска Академия на науките срещу Блу Пойнт ЕАД отрицателен установителен иск, признава като действително правно положение твърдението на ищеца, че дружеството не е собственик на процесния имот, за който с РА са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2015 г. 2019 г. и това обуславяло изключване на Блу Пойнт ЕАД като задължено лице по чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ. Поддържа, че решението на съда има конститутивно действие, което има действие за в бъдеще и което решение обвързва само страните в исковото производство. Касае се за облигационни отношения, които не рефлектират върху процесното публичноправно отношение относно дължимостта на местните данъци и такси като публични вземания. Касаторът иска отмяната на решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна Блу Пойнт ЕАД, чрез адв. Илиева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА СФР20-РД 77-84 от 22.10.2020 г., издаден от органи по приходите служители на Столична община, потвърден с решение СОА21-РД28-1 от 08.01.2021 г. на кмета на Столична община, с който за деклариран от Блу Пойнт ЕАД недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с пл. 3716 в кв. 1, нанесен в кадастрален лист 602, 603 по кадастралния план на гр. София, СО, район Младост, местност ж.к. Младост 1А с площ от 6025,00 кв.м., са определени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ размер на 10 840,55 лева и лихви за забава в размер на 3 457,62 лева и за такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер на 40 259,26 лева и лихви за забава в размер на 11 756,24 лева за д.п. 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. Дружеството е декларирало имота след придобиването му по нотариален акт 26, том V, рег. 8535, дело 729 от 2004 г. , като същият е заведен в баланса му. С решение 57 от 27.06.2018 г. по гр. дело 591/2017 г. описа на ВКС, ГО, Второ гражданско отделение е признато за установено по отношение на БАН, че Блу Пойнт ЕАД не е собственик на поземлен имот 3716 с площ 6025 кв.м., включващ имоти със стари планоснимачни номера 3862,3863,3866 и 3868, нанесен в кад. лист 602 и 603 по плана на София, местн. Южна градска територия 2 част, при съседи: от север и запад имот 5622 /стар имот пл. 131/, собственост на БАН, от юг имот пл. 3250, път и имот пл. 2931, от изток имот пл. 130; който имот по одобрената кадастрална карта е с идентификатор 68134.4083.480. БАН е декларирала недвижимия имот пред СО, дирекция ОП с декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. 7213059431 от 25.06.2019 г., открита е партида 7213F247413. АССГ е формирал извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА със следните мотиви: - задълженията по ЗМДТ за недвижимите имоти се свързват с притежаването на право на собственост на имота или вещно право на ползване, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ ДНИ дължи собственикът или носителят на вещно право на ползване /чл. 11, ал. 3 ЗМДТ/, съответно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ определя за собственика и дължимостта на ТБО; - фактът, че дружеството адресат на РА не е собственик на процесния имот, който е обявен за установен с окончателно съдебно решение от 27.06.2018 г., следва да бъде отчетен при решаване на въпроса дали дружеството дължи ДНИ и ТБО за ревизирания период; - със сила на пресъдено нещо е установено, че дружеството никога не е било собственик на имота, тъй като извършената през 2004 г. продажба на имота от възстановените собственици в полза на Блу Пойнт ЕАД е лишена транслативновещен ефект; - влязлото в сила решение на гражданския съд, с което е признато за установено по отношение на БАН, че Блу Пойнт ЕАД не е собственик на процесния имот с пл. 3716 с площ от 6025 кв.м. по плана на София, изключва дружеството от кръга от задължените лица за ДНИ и ТБО по смисъла на чл. 11 и чл. 64 ЗМДТ и за периодите преди влизането в сила на съдебното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По делото няма спор относно фактите, като настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционния съд по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, като касационната инстанция възприема същите като логични, правилни и обосновани. Основният спорен въпрос по делото е как следва да бъде зачетено влязлото в сила решение по гр. дело 591/2017 г. по описа ВКС, второ гражданско отделение по отношение на субекта на задълженията за ДНИ и ТБО за ревизираните периоди от 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. относно декларирания от Блу Пойнт ЕАД недвижим имот /земя/. С процесното съдебно решение е признато за установено по отношение на БАН, че Блу Пойнт ЕАД не е собственик на имота. В мотивите на съдебния акт е отразено, че извършената през 2004 г. продажба с нотариален акт от С. Славчева, В. Янкова и Й. Здравков, като наследници на В. Здравков, с купувач Блу Океаники ЕООД /праводател на Блу Пойнт ЕАД/ не е породила вещноправно действие, тъй като имотът е одържавен въз основа на Указ 128 от 29.12.1941 г. на Цар Борис III на основание Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. /отм./; към 1955 г. е фактически завзет от държавата, като е предоставен на Централния земеделски изследователски институт, чийто правоприемник е БАН и съответно, към влизане в сила на чл. 10, ал. 2 ЗБАН през 1991 г. имотът, предоставен на БАН , е станал нейна собственост, което изключва реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ. Решението на ВКС, с което е уважен предявеният от БАН срещу Блу Пойнт ЕАД отрицателен установителен иск, няма конститутивно действие, доколкото не е предявен конститутивен иск, с който се упражнява конкретно потестативно субективно право и съответно, съдебното решение в процесния случай няма правопроменящо действие. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно развитото от касатора твърдение в тази насока. По силата на чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение следва да бъде зачетено не само от съда, който го е постановил, но и от всички съдилища, учреждения и общини в Република България. След като с влезлия в сила съдебен акт по гр. дело 591/2017 г. по описа на ВКС, второ гражданско отделение е признато за установено по отношение на БАН, че Блу Пойнт ЕАД не е собственик на процесния имот, защото никога не е бил негов собственик, то обосновано АССГ е формирал извод, че дружеството адресат на спорния РА не е задължено лице за ДНИ и ТБО за всички ревизирани периоди. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, заявено и пред първата инстанция, че влязлото в сила съдебно решение засяга само възникнали облигационни отношения, но не и публичноправните отношения в процесния случай. Правилно е отбелязано от административния съд, че действителното правно положение, установено със сила на пресъдено нещо, следва да бъде зачетено и в публичното правоотношение досежно разпоредбата на закона, свързваща задълженията за ДНИ и ТБО със собственика на имота. Следователно, при правилна преценка на действието на влязлото в сила решение по гр. дело 591/2017 г. по описа на ВКС, второ гражданско отделение АССГ е достигнал до обоснования извод, че процесният РА е издаден в нарушение на материалния закон чл. 11 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, тъй като ревизираното лице никога не е било собственик на процесния имот и незаконосъобразно с РА са му определени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. По тези съображения, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, решението се явява правилно и в частта на разноските. В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5900 лева, като възражението на касатора за прекомерност се явява неоснователно, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение е в минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение