Решение № 1561 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2016 г.

Решение № 1561 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ж. Д. М. от гр. Б., срещу неправилното, според касатора, решение № 1262/30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 182/2016 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮИР-13/22.07.2015 г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район, за премахване на незаконен строеж "Масивна двуетажна сграда" /под № 7 по схема на община гр. Б./, изпълнен от жалбоподателя в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 235 - Д. горски фонд /ДГФ/, в м. "Ченгене скеле", ("Параклиса"), землище гр. Б. Иска се решението да се отмени и се постанови друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба и се отмени процесната заповед. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява. Ответната страна - Началника на РДНСК Югоизточен район - Б., редовно призован, не се представлява, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е неоснователна и предлага решението, като правилно и обосновано, да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав при Второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че същата е неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Посочил е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, пета категория, изпълнен без предвиждане в ПУП, върху терен представляващ ДГФ, без да е променено предназначението му, без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, при постановен отказ на Гл. архитект за узаконяване, потвърден от РДНСК и АС-Б., при липсващи условия за търпимост, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Безспорно установено е от фактическа страна по делото, че жалбоподателят е започнал изпълнението на процесния строеж през 2002 г., а на 16.01.2004 г. е подал в община-Б. заявление, с основание § 184, ал. 2 ЗИД на ЗУТ, за узаконяването му, по което искане е постановен отказ, влязъл в сила. За извършването на строежа не са издавани строителни книжа - одобряване на проекти и издаване въз основа на тях на разрешение за строеж, осъществен е в неурегулиран терен, без промяна предназначението му, попадащ в ДГФ, за който не е одобряван ПУП. С оглед това, строежът правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на съда за това, че процесната двуетажна сграда не е в режим на търпимост, с оглед разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, след като е налице влязъл в сила отказ за узаконяване, освен това е изграден в терен, за който няма одобрен ПУП или застроително решение - към момента на изграждането му и към настоящия момент, за да се преценява, дали същият е допустим или не, съгласно устройствения план. Правилно е прието, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, след съставяне на констативни актове, при изготвянето на които жалбоподателят е присъствал, или за които е бил уведомен, като констатациите в тях не са оборени в процеса. Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства, сочещи на различни правни изводи. Твърдението на касатора, че сградата се намира в Акваторията на рибарското селище, е оборено по категоричен начин в отговора по въпрос -2, от назначената и приета без възражения по делото СТЕ - теренът е предвиден за озеленяване, съгласно ОУП, а въпросното рибарско селище е съседна устройствена зона - 07079/83. Обосновано е и становището за липса на взаимовръзка между декларирането на имота по чл. 14 ЗМДТ и законността на строежа - с декларирането на строежа пред данъчните служби не се променя характера му на незаконен, нито са относими причините, наведени от жалбоподателя за изграждането му. Като се има предвид казаното, както и изложеното в мотивите към решението, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,