Решение № 13804 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2020 г.

Решение № 13804 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Петкова, от [населено място], чрез процесуалния й представител - адв. Юруков, против решение № 417 от 28.04.2020 г. постановено по адм. дело № 1341/2019 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Годеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: П. Петков, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред Административен съд София - област, Х. Петкова е оспорила Заповед № 391/30.09.2019 г. на кмета на община Годеч, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж "Ограда" от мрежа, метални колове и подпорна стена /в т. 1 и на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна сграда", с тухлени стени и стоманобетонови колони, завършена до етап "груб строеж", с площ от 18, 3 кв. м., без разрешение за строеж /в т. 2 и двата находящи се в УПИ XVII-23, кв. 4 по плана на [населено място], [община]. Прието е от съда, че заповедта обективира премахването на два обекта, на различни основания, като компетентността и за двата е на кмета на община Годеч. При извършената проверка е посочено от съда, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 195, ал. 5 ЗУТ - спрямо строежа по т. 1 и на чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - спрямо строежа по т. 2, а поради това и с целта на закона. Обосновавайки наличието на предпоставките за приложение на цитираните разпоредби от ЗУТ, по отношение премахването на двата строежа, е изведен краен извод за законосъобразност на оспорената заповед, а жалбата срещу нея е отхвърлена от съда като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспорената заповед, както е прието и от съда, обективира две разпореждания за премахване на два строежа, на различни правни основания. Кумулирането им в една заповед е недопустимо, тъй като премахването на строеж по чл. 195, ал. 5 ЗУТ или по чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, се извършва със заповед на кмета на съответната община /при строежи от IV, V и VI категория/, по реда на различни административни производства, разписани в различни глави от ЗУТ - в Глава тринадесета, Раздел III и в Глава двадесет и първа. За издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ е приложима процедурата по чл. 196, ал. 1-4 ЗУТ, изискваща протокол на комисия, назначена от кмета на общината, която да събере данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша всички заинтересовани лица, след което да предложи на кмета премахването му. За издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е приложим реда по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, изискващ съставяне на констативен акт от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ /служители за контрол по строителството в администрацията на всяка община/, който се връчва на заинтересованите лица, с право на възражения срещу съставения акт в 7-дневен срок. Разпоредбата предвижда възможност за съставяне на констативен акт и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и срещу неизвестен извършител /нарушител. От изложеното следва, че редът за премахване на един строеж като неподходящ по местонахождение и разположение, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ и за премахване на друг незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е различен, от което следва, че кумулирането им в едно административно производство, с издаване на една заповед и за двата строежа е недопустимо. В случая, в нарушение на посочените процесуални правила от специалния закон - ЗУТ, съдът не е установил тази недопустимост на административното производство по издаване на оспорената заповед за двата строежа и неправилно е приел, че същата е издадена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Заповедта, както по отношение на строежа по т. 1 - оградата, така на строежа по т. 2 - масивната сграда, е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 196, ал. 1 и 2, както и на чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223, ал. 2 ЗУТ, които изискват различни производства. Обединяването им в едно представлява съществено нарушение на тези правила и обуславя незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не е установил тази незаконосъобразност, а е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Петкова бъде уважена, като заповедта на кмета на община Годеч бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. При основателност на касационната жалба и направеното искане за разноски, община Годеч следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноските за двете съдебни инстанции, както следва: за първата инстанция - 610 лева общо, от които 600 лв. заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 7.10.2019 г. -стр. 1 и 10 лв. д. т.; и за касационната инстанция - 670 лв. общо, от които 600 лв. заплатено адв. възнаграждение по договор - стр. 18 и 70 лв. д. т., или общо 1280 лева, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение