Решение № 13133 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2015 г.

Решение № 13133 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12156/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на М. Х. М., гражданин на Ирак, против решение № 5588 от 18.08.2015 г. по адм. дело № 7107 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град. И. се отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви относно липсата на възможност за предоставяне на хуманитарен статут с оглед а факта, че в С. И. където следва да се завърне въоръжения конфликт между " Ислямска държава " и военизираните доброволчески формирования на иракски Кюрдистан не са преставали, а напротив ескалират непрекъснато. В писмена защита подадена чрез адв. Русев иска връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са обсъдени новите данни на които се позовава М., а именно за новите бежански вълни вследствие на въоръжения конфликт и нарастването на напрежението в страната, между етническите вражди и посегателства. В касационната жалба не са изложени доводи относно отказа за предоставяне на статут на бежанец. С оглед искането за отмяна на решението в негова та цялост и изложените доводи в писменото становище следва да се приеме, че касационата жалба е насочена срещу цялото решение на пръвоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - зам. председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Славова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано, подробно мотивирано с анализ на практиката ЕСПЧ. Представителят на Върховната административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Приел е, че съдът е съобразил материалноправните предпоставки за отхвърляне на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Събраните доказателства по новото производство не се различават съществено от събраните такива в предишното. Кандидатът е напуснал държавата си легално, към него не са били отправени някакви лични заплахи срещу живота или личността му, поради което липсват основания и за предоставяне на хуманитарен статут както и на бежански статут. С оглед изложеното предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. М., гражданин на Ирак, против решение № 3642 от 20.05.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Отказът е постановен по молба, която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУБ - в случая след приключване с влязло в сила решение на предишно производство, жалбоподателя не е напускал територията на България. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Подробно са обсъдени доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел е, че от данните по делото не се установяват предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя. Съдът е отчел и факта, заявен от чужденеца в интервю пред ДАБ, че е напуснал легално Ирак и отишъл в Турция, поради страх от преследване от шаитска групировка, не сочи обаче нови обстоятелства различни от посочените и обсъждани по предишната негова молба за предоставяне на статут. Прието е още, че административния орган е изпълнил задължението си да събере доказателства относно общата обстановка в Ирак с оглед преценката за наличие на предпоставките на ЗУБ по отношение на жалбоподателя. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представените по делото справки на Дирекция " Международна дейност" при ДАБ, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещият закрила не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В решението е направен подробен анализ на възможността за вътрешно преместване. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд - С. град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. С много добре мотивирания си съдебен акт е приложил правлино националната и европейска нормативна уредба. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. От информацията, дадена от жалбоподателя в интервютата му пред ДАБ не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Заявеният от чужденец страх от преследване се основава на противоречиви твърдения за организиране на атентат и прострелването му в левия крак ( в който случай е замесен и брат, но същия продължава да живее безпроблемно в Ирак) което както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не е подкрепено с доказателства. Противно на твърденията на жалбоподателя в представената в касационното производство справка на Дирекция "Между народна дейност " към ДАБ от 10.11.2016 г. се сочи, че политическата обстановка в Ирак е сравнително спокойна и че липсват основания за наличие на преследване и посегателства по отношение М., ако се завърне в страната. Тези изводи са съобразени и с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 2011/95, в която насока решението е подробно мотивирано. Посочено е, че макар и обстановката в страната да не е спокойна, вътрешното разселване продължава за всички малцинствени групи. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява жалбоподателя да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в приложените справките административният съд за да стигне до извода, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, ползвал и други източници на информация - доклади и информаци на съвета за сигурност ООН, както и на различни информационни агенции. От данните по тях съдът правилно е заключил, че за конкретния казус може да се приеме, че връщането на лицето в Ирак не би нарушило негови основни човешки права, още повече че съществува възможност за разселване в по-сигурен регион какъвто е иракски Кюрдистан. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието предпоставки въобще за причини, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Наличието на въоръжен конфликт в страната на производ не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут, а следва да се прецени и конкретната заплаха за съответното лице с оглед района на обитаване и възможността за вътрешно разселване. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че представеното като ново доказателство, а именно, продължаващата несигурната обстановка в държавата му по произход, не може да се счете за убедително доказателство, че по отношение на чужденеца е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. В представената писмена защита отново се поддържат общите доводи за тревожната, неспокойна и обстановка в целия Ирак, но както се посочи това не променя направените изводи от първоинстанциония съд Изложените съображения обосновават правилността на обжалваното решение. Решаващият съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Предвид изложеното решението на Административен съд С.-град е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд