Решение № 6428 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 895 от 16.05.2023 г., постановено по административно дело 3172/2022 г., Административен съд Пловдив е: 1) отменил по жалба на Д. И. П. решение РД-Е126-209/28.10.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с което е постановен отказ за възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК за получена и заплатена необходима медицинска помощ на територията на Федерална република Германия; 2) върнал делото като административна преписка на управителя на НЗОК за ново произнасяне по подаденото от Д. И. П. заявление вх. Е126-01-88/28.06.2022 г. (погрешно датата е отбелязана като 01.07.2020 г.), съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил НЗОК да заплати на Д. И. П. разноски по делото в размер на 1 210 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Миличин. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса. Ответникът по касация Д. И. П. от гр. Пловдив, действащ чрез пълномощника адвокат Димова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е решение РД-Е126-209/28.10.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което е постановен отказ по заявлението от 28.06.2022 г. на Д. И. П. (здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права) за възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК за получена и заплатена необходима медицинска помощ по време на престоя на територията на Федерална република Германия (ФРГ). Извършените медицински разходи са за трансгранично здравно обслужване, получено на територията на ФРГ в Клиника Лутрина в гр. Кайзерслаутерн по диагноза състояние след реконструкция, състояние след [заличен текст], състояние след [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]., [заличен текст]. Проведено е стационарно лечение през периода 30.03.2022 г. 12.04.2022 г., в рамките на което на 30.03.2022 г. пациентът е опериран (извършена е [заличен текст], минимално инвазивно вземане на [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст]), а после е лекуван медикаментозно и е наблюдавано състоянието му. Отказът за възстановяване на парични средства е предшестван от отрицателното становище в докладна записка от 27.10.2022 г. на директора на дирекция Международна дейност и координация на системите за социална сигурност , в която обаче не са изложени конкретни аргументи защо се предлага неуважаване на заявлението на П.. В мотивите на самото решение на управителя на НЗОК е посочено, че при така поставената диагноза е проведено лечение, което е планувано предварително, т.е. няма спешен характер, без наличие на заявление и съответно издадено предварително разрешение за планово лечение в чужбина/и/или формуляр S2. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е игнорирал и не е обсъдил документите, чрез които административният орган е обосновал типа на лечението, и че неправилно е приложил материалния закон, безкритично възпроизвеждайки бланкетни и несвързани с предмета на индивидуалния административен акт и предмета на делото съображения от Директива 2011/24/ЕС за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване и от Закона за здравното осигуряване. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата на здравноосигуреното лице до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът правилно е разрешил ключовите за изхода на спора въпроси, пряко рефлектиращи върху законосъобразността на постановения отказ от управителя на НЗОК. Материално законосъобразно е прието в мотивите му, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и отказът за възстановяване на разходи, макар и формално да съдържа правна обосновка, не е обоснован с конкретни фактически и правни основания, като е налице допуснато нарушение на общите и специалните изисквания за мотивираност на акта. Аргументирана е задълбочено тезата, че конкретният отказ е издаден при напълно формално прилагане на националното и европейското законодателство, без отчитане на медицинските специфики на случая, при неясно и необосновано твърдение на нуждата от предварително даване на разрешение за предоставените здравни услуги, което да е в съответствие с критериите, които се релевират от Регламент 987/2009 и Директива 2011/24/ЕС, поради което от страна на органа е налице неправилно приложение и на материалния закон. Съдът е акцентирал и върху това, че административният орган не е коментирал в акта си дали процесното здравно обслужване би могло да бъде предоставено на територията на Република България своевременно (т.е., в рамките на обоснован от медицинска гледна точка срок). Липсват данни управителят на НЗОК и директорът на съответната дирекция да са обсъждали къде конкретно на територията на нашата страна, колко често и с каква успеваемост се извършват такива операции, както и колко дълго се налага пациентите да чакат за подобно оперативно лечение, и дали това би увеличило риска за здравето и живота им. Изложените от административния съд в мотивите на проверяваното решение подробни и аргументирани съображения в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към тях. След като е констатирал материалната и процесуална незаконосъобразност на обективирания в обжалваното решение на управителя на НЗОК отказ, съдът правилно го е отменил съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, като съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания (адекватно формулирани в мотивите на съдебния акт) по тълкуването и прилагането на закона, и предвид изхода на спора е присъдил в полза на жалбоподателя направените от него разноски (чл. 143, ал. 1 от АПК). Съдебното решение има изискуемото по чл. 172а от АПК съдържание. Предвид изложеното, като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, при този изход на спора основателно е своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени направените от него разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 1500 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява пред касационната инстанция адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,