Решение № 7168 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2013 г.

Решение № 7168 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от директора на ТД на НАП - Пловдив за отмяна на влязло в сила Решение № 2668/7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1026 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив. Молителят твърди, че цитираният съдебен акт противоречи на Решение № 2045/28.09.2012 г. по адм. дело № 1027/2012 г. по описа на АС - Пловдив и то е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание Ответникът по искането - "Фикс Финанс България" ЕООД, гр. София, чрез процесуални представители, в срока по чл. 242, ал. 2 от АПК депозира писмено възражение, с което оспорва основателността на искането за отмяна. Поддържа, че не е налице обективен идентитет между предметите на двата спора, поради което моли искането за отмяна да бъде отхвърлено. В о. с. з. поддържа становището си и претендира присъждане на осъществените разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе съобрази следното: Искането за отмяна е предявено от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Релевираните в искането твърдения и доводи сочат, че то намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, съобразно която актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С Решение № 2668/7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1026/2012 г., Административен съд - Пловдив е отменил Решение № 64/2.03.2012 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, както и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2221/2010/000129/13.02.2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. Визираният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК, след изчерпване на предвидения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК административен ред за обжалване. С Решение № 2045/28.09.2012 г., постановено по адм. д. № 1027/2012 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу Решение № 65/2.03.2012 г. на директора на ТД на НАП- Пловдив, с което са потвърдени действията за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. Това производство е инициирано по жалба на "Фикс Финанс България" ЕООД срещу предприетите от публичния изпълнител действия по изпълнение на горепосоченото Постановление изх. № 2221/2010/000129 от 13.02.2012 г. и е проведено по реда на чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Съпоставката на страните по адм. д. № 1026/2012 г. и адм. д. № 1027/2012 г. сочи, че е налице субективен идентитет между тях, но липсва тъждество досежно основанието и искането, въз основа на които са постановени визираните съдебни решения. В производството по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК предмет на спора е била законосъобразността на Решение № 64/2.03.2012 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2221/2010/000129/13.02.2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, а в производството по реда на чл. 268, ал. 1 от ДОПК - законосъобразността на Решение № 65/02.03.2012 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което са потвърдени действията на публичния изпълнител по изпълнение на същото Постановление. Тези различни основания са обусловили и съответстващите им неидентични искания на оспорващия, респективно - очертали са предметните предели на двата спора, съобразно които съдът се е произнесъл по законосъобразността на различни административни актове. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г., ОСК на ВАС, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следва да се посочи, че в настоящия случай дори и административните актове, чиято законосъобразност е предмет на обсъжданите решения, не са постановени по идентични случаи. Същевременно, към момента на постановяване на Решение № 2045/28.09.2012 г. действията на публичния изпълнител, предприети в изпълнение на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2221/2010/000129/13.02.2012 г. са преценени от съда като законосъобразни, тъй като производството по оспорване на законосъобразността на същото постановление не е приключило. По аргумент от чл. 197, ал. 6 от АПК обжалването не е спряло изпълнението му, но с неговата последваща отмяна е отпаднало основанието за предприетите изпълнителни действия. Ето защо, релевираните от молителя в тази връзка доводи са неоснователни, както и искането му за отмяна, което поради неустановеност на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК следва да се отхвърли. Независимо от изхода от спора и направеното искане, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски по делото поради липсата на доказателства, че такива действително са осъществени. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,