Решение № 8058 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2014 г.

Решение № 8058 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 114Б, чрез юрисконсулт Дияна Славова, против Решение № 4455 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2446/2014 г. на Административен съд София-град в частта, с която по жалба на Мучи Илиасу, гражданин на Мали, е отменено Решение № 3145/20.12.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - касационни основания по см. чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част. Ответната страна - Мучи Илиасу, гражданин на Мали, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението в оспорената част да бъде отменено и вместо него да се отхвърли първоинстанционната жалба и в тази част. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваната част от решението на Административен съд София-град е отменено Решение № 3145/20.12.2013 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на Мучи Илиасу, гражданин на Мали е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне на председателя на ДАБ, при съобразяване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената от закона форма. Приел е, че административният орган е извършил вярна преценка на изложената от кандидата бежанска история и споделя извода му за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Въпреки това е счел оспорения административен акт за незаконосъобразен в тази част. В подкрепа на този си извод е посочил, че административният орган е извършил невярна преценка на обстоятелствата относно положението в Мали, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Предвид изложеното съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере служебно и оцени всички относими доказателства и не е извършил правилна преценка на обстановката Мали, съпоставена с личната бежанска история на кандидата, поради което е отменил административния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението в частта, в която се обжалва е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е извършил невярна преценка на обстоятелствата относно положението в Мали и това, че е допуснал непълнота в изследването на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Съдът неправилно е приел, че е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предвижда установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо лицето, на което то би било подложено при завръщането си в страната по произход. На първо място настоящият състав напълно споделя констатациите на първоинстанционния съд, че бежанската история на търсещия e изпълнена с противоречиви твърдения. Видно от проведените с чужденеца интервюта, същия не е арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия, не е имал проблеми с властите по отношение на етническата му принадлежност както и поради религиозната му принадлежност като християнин. Разказва, че живеели в Габон, където нямали никакви проблеми и притеснения, но след като починал дядо му отишли в Мали, тъй като баща му (в друго интервю твърди, че самият той) трябвало да го наследи. В интервю с рег. № УП6040/20.11.2013 г. е заявил, че до момента на възникване на конфликта между "туарегите" и правителството на Мали през м. октомври 2012 г. той не е имал проблеми. Неприятностите, за които разказва били свързани с "туарегите", тъй като те искали да премине към тяхната религия и да участва в въвеждане на исляма. В предходно интервю с рег. № УП60040/11.10.2013 г. обаче е разказал, че дядо му е бил на страната на "туарегите" и след смъртта му, той и баща му са се върнали в Мали именно, за да го наследят. При това положение не може да се сподели, че кандидатът е изложен на реална опасност от тежки посегателства в държавата си на произход, защото е необяснимо същият да бъде преследван, при изложените от него факти относно произхода му по бащина линия. С оглед на тези данни настоящата инстанция споделя извода в административния акт, че за молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява поискалия статут да е принуден да напусне Мали поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито да е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. Видно от проведените интервюта чужденецът е напуснал страната си на произход легално и по собствено желание. Административният орган подробно е изследвал положението в страната на произход на търсещия закрила и е стигнал до правилния извод, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. От проведените интервюта става ясно, че срещу Илиасу не са били предприети каквито и да било действия от страна на "туарегите" и не са му отправяни тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Само по себе си положението в Мали не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. В разглеждания случай, предвид бежанската история на чужденеца не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Посочените обстоятелства за напускането на Мали не обосновават наличие и на други причини от хуманитарен характер, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Ето защо съдът, като е приел противното, е постановил решението си в обжалваната част, в нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено и решено по същество, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Мучи Илиасу, гражданин на Мали срещу Решение № 3145/20.12.2013 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказан хуманитарен статут на кандидата. Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение