Решение № 9190 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2011 г.

Решение № 9190 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Рада Георгиева Дражева от гр. Елхово, против заповед № РД 46-684/28.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ и протокол № 101/2010 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление с вх. № 94-726/11.02.2008 г., със заявител Рада Георгиева Дражева за бежанката Тодора Тодорова. В жалбата се подържат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Оспорват се изводите на административния орган, че не можело по категоричен начин да се установи идентичност между лицето по архивните документи и по удостоверението за наследници. Жалбоподателката счита, че не съществува законово изискване за необходимия брой и вид документи, с които се доказват правата на правоимащите лица като наследници на бежанец, вкл. няма изискване удостоверяването на идентичността на починало лице да става само и единствено с документ, изходящ от общинската администрация. В случая без основание министърът на земеделието и храните не е кредитирал представената от жалбоподателката декларация за идентичност на имена, с нотариално заверен подпис, изрично дадена под страх от наказателна отговорност. Подобен вид документ съставлява годно доказателство, удостоверяващо релевантните факти. Освен това жалбоподателката сочи, че незаконосъобразно административният орган е обосновал отказа за право на обезщетение с липсата в архивното досие в ЦДА на "Декларация за изселване" и "Свидетелство за етническо малцинство". Според нея по този начин се прави опит да й се вмени във вина един обективен факт, за който не може да носи отговорност - какви точно документи се съхраняват в бежанското досие. По тези съображения жалбоподателката счита, че са й поставени "свръхизисквания" за представяне на документи, за което няма основание. Моли обжалваната заповед да бъде отменена, като съдът уважи искането за определяне и получаване на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Караиванова, представя писмена защита, с която взема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по заявление от Рада Георгиева Дражева, която в качеството си на наследник на Тодора Тодорова е поискала на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ да бъде обезщетена за земеделските земи, оставени от наследодателката й на територията на Република Гърция, с. Теке - Суфлийско, изселница от Беломорска Тракия през 1920 г. Към молбата е приложила заверено от Централния държавен архив (ЦДА) копие на молба за ликвидиране от опис 12, фонд 719к, АЕ № 174, д. 8236, както и 2 бр. служебни бележки от ЦДА, че досие № 8236 не съдържа декларация за изселване и свидетелство за етническо малцинство. Със заповед № РД 46-684/28.12.2010 г. министърът на земеделието и храните е отказал обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление с № 94-726/11.02.2008 г. със заявител Рада Георгиева Дражева, за бежанката Тодора Тодорова. В мотивите на отказа е посочено, че комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е изискала от заявителката да представи удостоверение за идентичност на имената Тодора Тодорова като собственик по архивни документи и Тодора Тодорова Добрева по удостоверение за наследници и копия от актове за смърт, но общинската администрация е отказала да издаде удостоверение за идентичност на имената, поради което заявителката е представила декларация за идентичност на имена. Предвид липсата на такова удостоверение, както и липсата на архивен документ "декларация за изселване", регламентиран в чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, от която могат да се черпят данни за бежанката, нейните деца и съпруг, както и на други косвени доказателства относно определени факти и обстоятелства от значение за определяне на правото на обезщетение, не може да се установи по безспорен начин, че лицето по архивни документи е идентично с лицето по удостоверение за наследници. По тези съображения административният орган е приел, че правото на обезщетение по горецитираното заявление не е доказано. Оспореният административен акт е законосъобразен. От приложените удостоверения за наследници № 25/6.02.2008 г., № 27/8.02.2008 г., № 28/8.02.2008 г., издадени от кметството с. Шарково, община Болярово се установява, че Рада Георгиева Дражева е наследник на Стойна Добрева Алексиева, която е дъщеря на Добри Тодоров Варелов, починал на 7.04.1971 г. Добри Тодоров Варелов е син на общата наследодателка Тодора Тодорова Добрева. В приложената молба за ликвидиране, заверена от ЦДА, вписаното лице е Тодора Тодорова. Така описаните доказателства създават индиция, че евентуално имената Тодора Тодорова и Тодора Тодорова Добрева принадлежат на едно и също лице, но не водят до безспорния извод, че се касае за имена на едно и също лице. След като е констатирал разминаване в имената на лицето по архивните документи и тези в удостоверението за наследници административният орган е изискал представяне на удостоверение за идентичност на имена, но общинската администрация на община Болярово е отказала да издаде такъв документ. В съдебното производство съдът отново е изискал служебно от община Болярово удостоверение за идентичност на имена но такова не е издадено, като от община Болярово е постъпило писмо, че при направената проверка в семейните регистри на с. Шарково е установено, че лицето Тодора Тодорова Добрева, няма запис като самостоятелна партида, нито като чл. на семейство, лицето е починало без ЕГН, за него няма съставен личен регистрационен картон и няма електронно досие. За лицето има съставен акт за смърт № 24/19.03.1943 г., издаден от с. Воден, Елховска околия, приложен по делото. Издаването на удостоверение за идентичност на имена е административна процедура, уредена в Закона за гражданската регистрация (чл. 24, ал. 1 от ЗГР). При осъществяването й съответната община издава официално удостоверение, че две различни имена на дадено лице са идентични за него в даден момент и го легитимират пред обществото, държавни органи и организации. Удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на наличните данни от регистрите на населението. В този смисъл са неоснователни възраженията, че идентичността на едно лице може да бъде удостоверена и с декларация за идентичност на имена, съставена от неговите наследници, в случая от жалбоподателката, след като община Болярово е отказала да издаде процесното удостоверение поради липса на данни в регистрите. При констатираното различие от административния орган и непредставянето на удостоверение за идентичност на имената, както по време на административната процедура, така и пред съда, не може да се приеме, че Рада Дражева е наследник на Тодора Тодорова - лицето, от чието име са подадени заверените от ЦДА документи, според изискванията на чл. 19а ППЗСПЗЗ. Наследственото правоприемство не е установено от жалбоподателката, поради което правилно й е отказано признаването на правото на обезщетение. Като е отказал да признае правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ министърът на земеделието и горите, не е нарушил материалния закон, поради което твърдяното нарушение по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК е неоснователно и недоказано. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че не е безспорно установена самоличността на бежанката, като в тази връзка е посочил, че освен удостоверение за идентичност на имена липсва "декларация за изселване", както и други документи, от които могат да се черпят данни за това лице. Отказът не е мотивиран с липсата на изискуемите съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ документи. Ето защо са неотносими доводите на жалбоподателката, че липсата на "молба за ликвидиране" и "свидетелство за етническо малцинство" се дължи на обективни обстоятелства и не може да е основание за отказ. По изложените съображения, не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Спазен е регламентираният в ППЗСПЗЗ ред за разглеждане на заявленията, като за целта се е произнесла комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Административният орган е издирил и обсъдил всички относими доказателства. Изводите му за липса на предпоставките по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ съответстват на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на установената форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение