Решение № 6754 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 685/2018 г.

Решение № 6754 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 685/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. Е. от гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. Чобанов, срещу решение № 78 от 23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 146/2017 г. на Административен съд - гр. Р., с което е отхвърлена жалбата на М. Е. срещу Заповед № 912 от 24.08.2017 г. на Кмета на О. Р., с която е наредено на М. П. Е. да премахне сграда за сезонни нужди, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 61710.614.2814.3, находяща се в ПИ 61710.614.2814 по кадастралната карта на гр. Р., м. "Исперихски път", тъй като е негодна за използване, вредна в санитарно - хигиенно отношение и не може да бъде поправена или заздравена. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди, че неправилно съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди допуснати такива на процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Твърди и необоснованост на извода за законосъобразност на заповедта, тъй като от приетата съдебно - техническа експертиза е установено, че спорната сграда може да бъде заздравена и поправена. О. К. на О. Р. и Д. С. П. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред Административен съд - гр. Р. Заповед № 912 от 24.08.2017 г. на Кмета на О. Р. на основание чл. 196, ал. 3 във връзка с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, е наредено на М. П. Е. да премахне сграда за сезонни нужди, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 61710.614.2814.3, находяща се в ПИ 61710.614.2814 по кадастралната карта на гр. Р., м. "Исперихски път", тъй като е негодна за използване, вредна в санитарно - хигиенно отношение и не може да бъде поправена или заздравена. Административен съд - гр. Р. е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като видно от констативния протокол от 26.04.2017 г. е изрично отбелязано, че жалбоподателя М. Е. е уведомен по телефона и запознат с преписката за започналото производство. Приел е, че констативният протокол е официален удостоверителен документ и има материална доказателствена сила относно установените в него обстоятелства, като в тази връзка е приел, че е неоснователно оплакването в жалбата, че не е бил уведомен и не е имал възможност да участва в административното производство. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като са налице комулативно дадени всички от предвидените в чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на сградата, а именно приел е, че сградата не може да бъде поправена, респективно заздравена, поради вида и тежестта на конструктивните повреди по нея. Решението е неправилно. Неправилен е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Основателно е възражението на касатора за допуснати такива. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не изслушва заинтересуваното лице - М. Е. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересуваното лице не е отправена покана, а адресата на заповедта е уведомен по телефона след изготвяне на констативния протокол и на същата дата, на която е изготвен констативния протокол - 26.04.2017 г. Освен това заинтересованото лице само е уведомено по телефона за извършената проверка и за административната преписка, но не е поканен и не е изслушан от комисията. Уведомяването по телефона на Е., което обстоятелство не е спорно между страните, не може да замести задължението на комисията за изслушване на същия. При тези данни неправилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неспазването на регламентираната в чл. 196, ал. 2 от ЗУТ процедура представлява нарушение от категорията на съществените. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Във връзка с изложеното при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. На второ място настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която допуска прилагането на крайна мярка - разпореждане за премахване на сградата. За прилагане на тази крайна мярка следва да са налице кумулативно всички предвидени в нея предпоставки, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. При липсва на една от предвидената в закона предпоставки, заповедта по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е материално незаконосъобразна. От данните по преписката е установено, че констативните протоколи, които са два съдържат описание на състоянието на сградата, но несъдържат, както и оспорената заповед не съдържа, констатация относно невъзможността същата да се поправи или заздрави. От приетата по делото СТЕ вещото лице посочва, че сградата не може да се поправи или заздрави, но в открито съдебно заседание на зададени въпроси е отговорило, че основите могат да се заздравят, като обаче ще е необходимо и преизграждане на носещите тухлени стени. Т. е. мотиви относно възможността или невъзможността за поправяне на сградата се изложени чак в съдебно заседание и в частност в съдебното решение на първоинстанционния съд, въз основа на приетото заключение на СТЕ. Те обаче не могат да заместят изискването за мотивираност на акта, нито да санират непълнотата в мотивите на акта, което също е нарушение от категорията на съществените. Във връзка с изложеното в административното производство не е изследвана хипотезата за поправянето или заздравяването на строежа в цялост. Съдът от своя страна неправилно е приел, че в случая са налице кумулативно изискуеми се предпоставки по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, първата от които е - строежът поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, като негоден за използване и застрашен от самосрутване, и втората - този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Установеното фактическо състояние на сградата предполага възстановителни и ремонтни дейности по смисъла на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, а не необходимост от ново проектиране, т. е. изграждане на нов строеж. Предвид дадените обяснения на вещото лице в открито съдебно заседание е установено, че е възможно с реконструкция сградата да бъде поправена. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите", т. е замяната на конструктивните елементи и преизграждането на носещите тухлени стени е допустим метод за заздравяване на строежа, както се е установило и от обясненията на вещото лице. В този случай е задължение на административния орган с оглед безопасността на гражданите да нареди на собственика на сградата да я обезопаси, заздрави и реконструира, а не да я премахне. За пълнота на изложението следва да се посочи, че срещу поведението на собственика, изразяващо се в неподдържането на сградата в добро състояние, което е безспорно, могат да бъдат предприети други мерки от общината, предвидени в закона и част от тях посочени по - горе. Във връзка с гореизложеното оспореното решение, с което е приета законосъобразността на оспорената пред АС - Р. заповед, с която е наредено премахването на спорния строеж на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, е неправилно. Като такова решението на АС - гр. Р. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,