Решение № 2076 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2014 г.

Решение № 2076 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление "Полиция" гр. Роман, област Враца, против решение № 154/04.04.2014 г., постановено по адм. д. № 51/2014 г. от Административен съд - Враца като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Милен Петров Милов не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отменен, съдът отменя по жалба на Милен Петров Милов заповед рег. № ЗЛ-РН-3/17.01.2014 г., издадена от полицейски орган при РУП - гр. Роман за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - липсата на противоправни действия на жалбоподателя в първоинстанционното производство, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото не установяват данни за непристойни действия, извършени от Милов, изразяващи се в грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото - състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Последният е задържан и конвоиран до сградата на РУП - Роман без по преписката да е установена неговата съпричастност към хулигански акт. При тези факти в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) не са осъществени, тъй като събраните данни не дават основание да се предположи, че ответникът по касация може да е извършил престъпление или да е съпричастен към него. Представените в касационното производство писмени доказателства - служебна бележка от ОДМВР - Враца за образувано срещу Милов досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и извадка от бюлетин № 16 не опровергават изводите на решаващия съд, споделени и от настоящата инстанция относно незаконосъобразността на заповедта. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. В разглеждания случай като основание за задържане на лицето в заповедта са посочени непристойни действия, извършени на 16.01.2014 г., а фактическото задържане, т. е. мярката е наложена едва на 17.01.2014 г., което правилно е прието от административния съд и като нарушение на принципа на съразмерност, закрепен в нормата на чл. 6 от АПК. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в нарушение на материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са неоснователни. Ето защо като отменя заповедта, съдът постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение