Решение № 11891 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, чрез процесуален представител юриск. Велева, против Решение 781/10.06.2025 г. по адм. дело 418/2025 г. по описа на Административен съд София област/АССО/, с което е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 с Изх. 02-230-2600/971 от 14.11.2024 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и мярка 12/Натура 2000, общо в размер на 2703,26 лв. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че УП е немотивирано, като некореспондиращи с фактите и обстоятелствата по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и подадената жалба срещу УП да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - "Земя 2010"ООД, представлявано от С. Цветанов, чрез адв. Стойкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.07.2025 г. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на "Земя 2010"ООД против УП с Изх. 02-230-2600/971 от 14.11.2024 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и мярка 12/Натура 2000, общо в размер на 2703,26 лв. За да отмени УП в оспорената част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяването на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с УП оторизация по заявлението на жалбоподателя по процесните схеми. В обжалваното уведомително писмо административният орган единствено е изброил възможните хипотези на намаляване на субсидията, без да посочи коя от тях е приложима в конкретния случай. Правилно първоинстанционният съд е намерил, че изложените мотиви в представеното по делото Становище с Изх. 02-230-2600/971 от 24.04.2023 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено във връзка с образуваното съдебно производство, е недопустимо да допълват административния акт. АССО е констатирал липсата на мотиви в оспореното УП, позовал се на Тълкувателно решение/ТР/ 16/1975 г. на ОСГК на ВС и е приел, че съображенията на административния орган, съдържащи се в становището му от 24.04.2023 г. не санират допуснатото нарушение в изискването за фирма на акта, тъй като са изложени едва след сезиране на съда. Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Уведомително писмо на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с Изх. 02-230-2600/971 от 14.11.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2022. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези е приел органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Административният орган дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е посоченото от първоинстанционния съд, че мотивите на акта съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище на Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. Въпреки,че това становище изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява неоснователна, тъй като не са представени никакви доказателства за извършени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение