Решение № 14023 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2009 г.

Решение № 14023 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иванка Борисова Янкова, Стоян Кирилов Янков и Светла Кирилова Рускова против решение № 167 от 5.01.2009 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Ж" състав по адм. дело № 4111/2004 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата им срещу отказ на кмета на Столична община изразен в писмо № 1194 Р - 22 - 34 - 93/14.07.1994 г. да отмени отчуждаването върху част от бивш имот пл. № 549, кв. 107, кв. "Враждебна" при съобразяване и на решение № 10271/10.12.2004 г. по адм. дело № 6337/2007 г. на Върховния административен съд. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, по съображения, че решението се основава на заключение на съдебно техническа експертиза, което е оспорено от тях, правят се в него заключения въз основа на предположения за започнала процедура по отчуждаването но недовършена, а всъщност изменението на регулационния план е извършено и имотът им е намалял по площ от 870 кв. м. на 627 кв. м. Също така, безкритично е прието заключението в частта относно съставения акт за държавна собственост, че основанието в него е невярно, и ако това е така, то са извършени незаконни действия по отношение на имота им и отчуждаването на това основание следва да бъде отменено. При липса на отчуждителна преписка, за което нямат вина, не се променя фактът на отчуждаването на имота. Предвид горното се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът, Кметът на Столична община, управление "ОНИ" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Постановеното решение е правилно, тъй като е установено, че имота не е отчужден по силата на регулацията от 1926 г. и при липсата на отчуждаване по реда на ЗТСУ и други закони, то не е налице предпоставка за отмяната му по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., поради което отказа е законосъобразен. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневен срок и разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийския градски съд е по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, образувано по жалба на касаторите против отказ на кмета на Столична община, обективиран в писмо № 1194р - 22 - 34 - 93 от 14.07.1994 г. да отмени отчуждаването върху част от бивш имот пл. № 549, кв. 107, кв. "Враждебна" за площ от 255 кв. м., тъй като имотът не бил отчужден по никой от изброените закони. Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа, тъй като в преписката по него от една страна се говори за отчуждаване на имота, а от друга че нямало отчуждителна преписка и не бил отчужден, поради което е неприложим редът по чл. 4 от ЗВСВНОИ за отмяна на отчуждаването. Съдът установил от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че имотът не е отчужден по силата на регулацията от 1926 г., няма данни по делото дали отчужден или одържавен и на какво основание. Също така, че според експерта има данни за започнала процедура по промяна на регулационния план през 1957 г. и намаляване на площта, но тази процедура не била завършена. След цялостно обсъждане на заключението на ескпертизата и доказателствата по делото съдът е кредитирал заключението като компетентно и въпреки оспорването му от жалбоподателите го е приел и основал изводите си въз основа на него. Съдът е приел също така, че при липса на документ за собственост на парцел VI - 549 от кв. 107 (в размер на 870 кв. м. за касаторите, и че те са собственици според титул за собственост на парцел V - 714 в кв. 107) в размер на 627 кв. м. (и то едва от 1996 г., то за разликата в площта от 255 кв. м., вследствие намаляване през периода 1957 г. - 1964 г. не е налице отчуждаване по силата на регулация от 1926 г. и следователно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) (в съответната към момента редакция) не е приложима в случая. При липса на отчуждаване по този закон и другите изброени в реституционния закон отказа на кмета на Столична община е приет за законосъобразен, а жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. По делото е установено, че процесния имот представлява части от имоти с пл. №№ 548 и 549 в кв. 107 на регулационния план на Враждебна, Столична община, одобрен със заповед № 2594/23.08.1926 г. и по силата на този план за имот пл. № 549 бил отреден парцел VI - 549 с размер 870 кв. м., като вещото лице е установило че има данни по делото че сметките не са били уредени (скица № 3749/26.06.1957 г.). Установено е също така, че в доказателствата по делото не се съдържа документ за собственост на парцел VI - 549 на кв. 107, както и че през 1928 г. в югоизточния ъгъл на парцела се одобрява и разрешава строителство на жилищна сграда на името на Стояна Дунева и тази къща е била съборена. Също така вещото лице е обсъдило скицата № 3749/26.06.1957 г. в която са изчислени площите на придаваемите места по РП от 1926 г. и която скица не отговаря на плана, а в нея е отразен парцел Vа, в който се построява читалище. В същото време се издава през 1958 г. скица № 3617/28.05.1958 г. на парцел № VI - 549 за снабдяване с документ за собственост със старата конфигурация на парцела, както е по регулационния план. Установено е също така от заключението на вещото лице, че по следващия регулационен план, одобрен със заповед № РД - 09 - 051/14.02.1991 г. е отразен парцел V - 714 (с площ от 627 кв. м.) в кв. 107, който е част от парцел VI - 549 по предходния и разликата в площта между двата парцела и точно процесната - 255 кв. м., като жалбоподателите са собственици на парцел № V - 714 в кв. 107 с площ от 627 кв. м. - н. а. 98/1996 г. Установено е също така, че границите на парцел VI - 549, изчертан в скицата № 3749/1957 г. и тези V - 714 по новия РП съвпадат и намаляването на площта на VI - 549 е станало в годините между 1957 г. - 1964 г. и вещото лице не е установило, а и от доказателствата по делото не може да се установи на какво основание е станало това, като отразеното основание в акта за държавна собственост - заповед от 1926 г. не може да е вярното, тъй като тогава първоначално се образува парцел VI - 549. При тези данни съдът правилно е приел, че няма основание да бъде проведено реституционно производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, тъй като не се установява, че е било налице отчуждаване по реда на изброените в него закони. Действия по такова отчуждаване не се установяват от данните по преписката и доказателствата по делото, поради което са изведени обосновани изводи от съда за материална законосъобразност на отказа на кмета на общината да се произнесе по искането за отмяна на отчуждаваното на част от процесния имот. Оспорването на констатациите на съдебно техническата експертиза пред касационната инстанция е недопустимо, а направеното оспорване при приемане на заключението не е било свързано с искане за повторно или допълнително заключение, поради което не е налице нарушение при разглеждането на делото по събирането и проверката на доказателствата. Правата си касаторите следва да защитават по друг ред различен от реда предвиден в чл. 4 от ЗВСВНОИ по Закона за териториално и селищно устройство, закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, тъй като само отчуждаване по така изчерпателно изброените закони е в хипотезата на цитирания реституционен закон. При изложените съображения доводите за пороци на решението са неоснователни и тъй като не се установяват касационни основания за отмяната му, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение