Решение № 735 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13537/2011 г.

Решение № 735 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13537/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Костадин Ангелов Попов от гр. Пловдив, против решение № 1110/21.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1086/2010 г. на Административен съд Пловдив, VI състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗД-00-62/09.04.2010 г. на областния управител на област Пловдив за одобряване на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта за имоти № 11, 58, 59 и 60, м. "Шипковица", землище на с. Лилково, община Родопи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а също така е и необосновано. Иска се отмяна на решението и произнасяне от настоящата инстанция с решение по същество, с което да бъде уважена жалбата със законните последици, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По делото е постъпила и втора касационна жалба от Костадин Ангелов Попов, но подадена чрез процесуалния му представител адв. Илиян Илчев - АК Пловдив, против решението на Административен съд Пловдив, в частта, с която "съдът не му е признал разноските за адвокатски хонорар в размер на 150 лв.", като сочи, че съдът служебно следва да следи за направените от страните разноски и да ги присъжда така както са посочени в документите по делото, а не да чака изрично да се иска това от страните. Ответникът - областният управител на област Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Кинаева, представя писмено становище, с което счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба и като такова моли да бъде обезсилено, алтернативно - счита касационната жалба за неоснователна, необоснована и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - кметът на община Родопи не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Пламен Петков Моравенов, чрез процесуален представител адв. Ванина Станкова, представя писмен отговор по касационната жалба, с който моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Останалите заинтересовани страни - Илия Атанасов Кипров, Петър Йорданов Аризанов, Радка Йорданова Антова, Петър Иванов Касабов, Крум Иванов Касабов, Костадин Петров Касабов, Весела Петрова Дачева, Райна Йорданова Прангова, Георги Йорданов Прангов и Иван Атанасов Терзиев не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба от настоящия касатор против процесната заповед на областния управител на област Пловдив по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След многократни уточнения жалбоподателят е посочил, че обжалва ПНИ в частта относно имоти № 11, 58, 59 и 60, по отношение на които съдът е упражнил контрол за законосъобразност. Съдът, от фактическа страна, е констатирал, че с решение № 25134/11.11.1994 г. на ПК Първенец на наследниците на Катерина Славова Шивачева, един от които жалбоподателят, е признато правото на собственост в стари реални граници върху имот от 1. 7 дка - нива, находящ се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ на с. Ситово, м. "Шипковица", без установени граници. По помощния план им е отреден имот № 50.59, записан в регистъра на Катерина Славова Шивачева с площ 1700 кв. м. С протокол № 11/20.03.2009 г. комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е разгледала възражение от Илия Атанасов Кипров, наследник на Атанас Илиев Кипров, на когото с решение № Ф26/08.08.2008 г. на ОСЗГ Родопи му е признато право на собственост върху нива от 1. 6 дка, находящ се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, м. "Шипковица", с. Лилково без установени граници, като му е отредила имот № 50.59, а наследниците на Катерина Шивачева са настанени в съседните три имота № 50.57, 50.61 и 50.62 с обща площ 1629 кв. м. Между страните не е имало спор, че бившият имот се намира в местността "Шипковица", която понастоящем попада в землището на с. Лилково, предмет на ПНИ, независимо че според решението на ПК от 1994 г. на жалбоподателя са му признати права в същата местност, но в землището на с. Ситово. При тези данни, административният съд е приел, че спорният по делото въпрос се свежда до неправилното отреждане в полза на жалбоподателя на новообразувани имоти № 57, 61 и 62 по ПНИ, чието местонахождение и граници не съответстват на притежавания от наследодателката му имот преди образуването на ТКЗС и ДЗС. За идентифициране на местонахождението и границите на претендирания от жалбоподателя имот съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приел за обективно и компетентно изготвено. Според заключението на вещото лице за процесната местност не съществуват стари кадастрални планове, чрез които да бъдат идентифицирани границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Жалбоподателят е представил разделителен протокол от 1950 г., съгласно който неговата наследодателка е получила в дял при доброволна делба нива в м. "Шипковица" при граници: Ангел Пастъмарджиев и път. В списъка на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС за с. Лилково, община Родопи, имотът е идентифициран с № 38 и площ 373 кв. м. Съгласно Протокол № 27/04.11.2004 г. комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е разгледала писмените искания и възражения относно обявения помощен план за терени по § 4 от ЗСПЗЗ, включващ и местността "Шипковица", землище на с. Лилково, като е уважила възражението от наследниците на Катерина Шивачева - Костадин Ангелов Попов да бъдат настанени в част от имот № 070033 и № 070035 - временно общински, м. "Шипковица", на площ от 1.7 дка, вместо в имот № 38. В списъка на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС за с. Лилково, община Родопи, имот № 32 е записан на А. Пастъмарджиев, който е посочен като граница на имота на наследодателката съгласно разделителния протокол от 1950 г. За да отмени оспорената заповед, в частта по отношение имот № 50.59, съдът е счел, че комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, чиито решения са отразени в окончателния проект на ПНИ, незаконосъобразно е разместила права, като първоначално вписания собственик е изместен за сметка на друг, който не доказва с първичен документ права. В тази част решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на контрол от касационната инстанция. По отношение на имоти № 11, 58 и 60, съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да го легитимират като собственик, поради което е отхвърлил жалбата му в тази част като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Несъстоятелни са възраженията на касатора, че съдът е следвало да зачете правата му съгласно приложения по делото делбен протокол от 1950 г. и да му отреди в ПНИ имот от 5 дка. По делото няма доказателства, че правото му на собственост се простира в такъв обем. В делбения протокол не е посочена площта на предоставената в дял на наследодателката му нива. Отделно от това, жалбоподателят се легитимира като възстановен собственик, което означава, че основанието за вписването му в ПНИ е решение на ПК (ОСЗ) по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а не първични документи, с които е доказвал собствеността си пред ПК. Ако не е бил съгласен с обема на признатите му права, жалбоподателят е могъл да оспори решението на ПК по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, но в рамките на предходно производство. Нещо повече, видно от удостоверение, издадено от кметския наместник на с. Ситово, съгласно емлячния регистър от 1956 г., стр. 295, парт. 183, наследодателката Катерина Шивачева е притежавала земя в м. "Шипковица" с площ 1.7 дка. Административният съд е зачел правата на жалбоподателя, така както са му признати според решението на ПК, като е преценявал законосъобразността на ПНИ с оглед на това дали признатия за възстановяване имот е правилно ситуиран в ПНИ. С доводите си пред настоящата инстанция касаторът цели да му бъдат признати повече права, отколкото притежава, което е недопустимо. Законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата по отношение на имот № 11, записан на бивш ползвател, за който са налице безспорни данни, че правото му на ползване е трансформирано в право на собственост. Имот № 58 представлява път, записан на община Родопи, а по отношение на имот № 60 - записан на възстановен собственик Петър Доев Касабов, жалбата е отхвърлена, тъй като от данните по делото съдът е счел, че бившия имот на жалбоподателя се идентифицира с имот № 59 по ПНИ и е върнал преписката на административния орган за точно идентифициране на границите на имот № 59 по ПНИ спрямо имот № 32 по помощния план. Няма възможност имотът да бъде ситуиран и върху двата имота - № 59 и № 60, тъй като общата им площ надвишава площта на признатата за възстановяване земя - 1.7 дка. С решението си съдът по същество е уважил претенцията на жалбоподателя относно разположението на бившия му имот в ПНИ, като е приел, че комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ незаконосъобразно е разместила права и го е настанила в имоти № 57, 61 и 62 вместо в отредения му имот № 59. Жалбоподателят не оспорва решението на съда, в частта, с която е отменил заповедта по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, относно имот № 59, което означава, че е съгласен с възприетата от съда идентификация на признатия му имот в ПНИ и с дадените в тази връзка указания на административния орган. С касационната си жалба не претендира, че признатия му имот се е намирал на друго място, а претендира да му бъде отреден и имот № 60, тъй като наследената земя била с площ 5 дка, а не 1.7 дка. Тези негови претенции са извън предмета на производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, където се проверява формалната легитимация на едно лице да бъде вписано в регистъра към ПНИ. Както беше посочено, основанието за включването му в ПНИ е решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, което го легитимира като собственик на 1.7 дка. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушения при проведеното анкетиране през 2004 г. По делото има данни, че в резултат на анкетата наследниците на Катерина Шивачева са опознали имот № 70.38 по плана на собствениците, но впоследствие комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е уважила възражението на жалбоподателя наследниците на Катерина Шивачева да бъдат настанени в част от имот № 070033 и № 070035 - временно общински, м. "Шипковица", на площ от 1.7 дка, вместо в имот № 38. Това означава, че резултатите от проведеното анкетиране, независимо дали същото е било редовно проведено или не, не са били взети предвид при изработването на ПНИ, в частта относно имота на Катерина Шивачева, тъй като комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е уважила възражението на наследниците й и ги е настанила в друг имот. Неоснователни са оплакванията против съдебното решение, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на заинтересованата страна Пламен Петков Моравенов съдебните разноски в размер на 350 лв. Обхватът на съдебния контрол върху ПНИ се определя от предмета на жалбата, който в случая е сведен до имоти № 11, 58, 59 и 60, м. "Шипковица", землище с. Лилково. Посоченото лице е конституирано от съда като заинтересована страна, тъй като е собственик на э ид. ч. от имот № 11, включен в предмета на жалбата. Тъй като съдът е отхвърлил жалбата по отношение на имот № 11, законосъобразно и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК е присъдил разноските, направени от заинтересованата страна, в тежест на жалбоподателя. Втората касационна жалба е подадена от същия жалбоподател и по същество с нея се навеждат допълни доводи за незаконосъобразност на решението, в частта, с която "съдът не е признал разноските му за адвокатски хонорар в размер на 150 лв.". Наведените доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като липсва изричен диспозитив, с който искането за разноски да е оставено без уважение. Мотивите на съда не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в един и същи документ. В този смисъл са чл. 235, ал. 5 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, които ясно разграничават решението като правен акт, обективиращ волеизявление от съображенията (мотивите), поради които е било предприето това волеизявление. В случая жалбоподателят е разполагал с възможност да подаде молба до административния съд по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане за изменение или допълнение на постановеното решение в частта му за разноските. Отделно от всичко изложено, мотивите на съда да откаже присъждане на разноски са по същество и правилни, тъй като такива не са били поискани в хода на производството. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по настоящото производство разноски не се дължат на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение