Решение № 12119 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12903/2014 г.

Решение № 12119 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12903/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дочев агро" ООД гр. Пловдив срещу решение № 1902/21.08.2014 г., постановено по адм. дело № 3265/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата си касаторът развива оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт /РА/, в частта му, потвърдена по административен ред. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в становище по съществото на спора и в писмена защита, подадена от юрск. Бонева, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е бил РА № 161201958/28.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с решение № 1162/04.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ Пловдив при ЦУ на НАП, с който за "Дочев агро" ООД гр. Пловдив са установени задължения по ЗДДС в размер на 60 420 лв. главница и 16 398,36 лв. лихва, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 8 броя фактури, издадени от "Блек дъст" ЕООД за данъчен период м. 10.2009 г. При проверка на обжалваното решение касационният съд констатира на първо място, че относно законосъобразността на РА в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните 8 броя фактури съдът не е развил релевантни и конкретни спрямо предмет на спора правни изводи. Не е извършена собствена преценка, поотделно и/или в съвкупност на събраните доказателства. Извън общия обзор на практиката на СЕС не са обсъдени възраженията и аргументите на жалбоподателя за липсата на условия за прилагане на ограничения на правото му на приспадане на данъчен кредит. Изложените съображения във връзка със законосъобразността на РА в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит преповтарят изцяло изложението на данъчния директор. Съдът не е изложил собствени мотиви, конкретно във връзка с предмета на оспорване и проверка. Въпреки, че в решението е използван изразът "правни изводи", такива по съществото на спора и при анализа на доказателствата няма. По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекцията, описани са приложимите правни норми, разгледана е практика на СЕС по сходни казуси, в заключение на това е направен извод, че ревизионният акт е законосъобразен. Липсата на мотиви не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда, а именно защо и въз основа на какви доказателства съдът е приел РА за законосъобразен в тези му части, респективно жалбата на дружеството - за неоснователна. Липсата на мотиви представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, защото освен че представлява неизпълнение от страна на съдията на императивно вмененото му задължение да мотивира акта си, се накърнява правото и възможността на страните за защита, препятства се възможността за касационна проверка, нарушава се принципът за двуинстанционност на съдебния контрол. Решението следва да се отмени в тази му част, като делото се върне в същата част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, следва да се изложат фактически изводи, да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства, в рамките на съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК. По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,