Решение № 16579 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2013 г.

Решение № 16579 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на СГКК - Ловеч срещу решение № 73 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 38/2013 на Ловешки административен съд, като се иска отмяна на същото ведно със всички законни последици. Община Троян взема становище да се остави в сила решението. Й. С. не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Ловешкият административен съд е отменил заповед № КД - 14 - 11 - 53/16.01.2013 г. на началника на СГКК Ловеч. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбата е основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а оспорената заповед на началника на СГКК Ловеч следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. Решението е правилно. В кадастралните регистри на с. Орешак, като собственик на имот с идентификатор 53707.19.23 с площ 659 кв. м. е записана община гр. Троян, одобрени с влязла в сила Заповед № РД-18-62/07.09.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тази заповед, като индивидуален административен акт, има стабилитет по отношение на одобрените с нея имоти по граници и площ и по отношение на записаните собственици за съответните имоти и е влязла в сила по отношение на процесния имот, след като не е оспорвана в същата част. След като общината е записана като собственик на имота и кадастралните регистри са влезли в сила, общината е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР да оспори заповедта за издаване на процесната заповед за изменението им. С оглед изложеното съдът се е произнесъл по допустима жалба и решението е допустимо. Решението е правилно, като постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Влезлите в сила кадастрални карти и кадастрални регистри могат да се изменят на основанията изчерпателно изброени в чл. 53, ал. 1 ЗКИР. Без значение е обстоятелството дали законосъобразно общината е записана като собственик на имота, което не е предмет на настоящето производство, а след като заповедта за одобряването на кадастралната карта и регистри е влязла в сила, тя поражда съответните последици в полза на записания собственик като такъв, както и административният орган може да ги измени след спазване на предвидената процедура за това по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Представеното решение на поземлената комисия за възстановяване на имоти по реда на ЗСПЗЗ в полза на физически лица, не замества изискващата се процедура и не е основание за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Процедурата предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Такъв акт не е съставян, поради което заповедта е издадена без спазване на процедурата и е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционния съд, а освен това е налице спор за материално право, след като общината оспорва издадената заповед. С оглед изложеното, както и с оглед подробно изложеното в мотивите от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, а правните изводи по прилагането му кореспондират на установените по делото безспорно релевантни факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На общината следва да се присъди юрисконсултско възнагражедние в размер на 150 лв, което е поискано своевременно и в касационната инстанция е представлявана от юрисконсулт. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 и 4 АПК