Решение № 3428 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2020 г.

Решение № 3428 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба "ГАЗ 99" ООД, представено представлявано от управителя Р. С., чрез адв. Ц. И., срещу решение № 90/3.09.2020 г. на Административен съд (АС) - Търговище по адм. дело № 164/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 190-ФК/3.08.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). Конкретните оплаквания на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и материалния закон. Посочва, че в търговския обект, в който се извършват и технически услуги на автомобили, има регистриран касов апарат, през който се отчитат извършените услуги от намиращия се в него "автомат-автомивка". Позовавайки се бланкетно на трайната практика на съда, счита, че е изпълнил алтернативно уреденото в закона задължение за регистриране на фискално устройство, като в този смисъл не възприема изводите на административния орган, касаещо задължението за регистриране на друг вид фискално устройство. Излага, че в конретния случай ПАМ не изпълнява целите на закона, доколкото не прекратява увреждането на фиска. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация - началникът на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с писмено становище отрича жалбата. Претендира разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС - Търговище заповед по отношение на "ГАЗ 99" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – вендинг автомат на автомивка на самообслужване "Левчето" - клетка № 1, находящ се на адрес: гр. Търговище, Промишлена зона, стопанисван от "ГАЗ 99" ООД, с: [ЕИК], за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да въведе в експлоатация или да регистрира в НАП фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС) за отчитане на регистрираните продажби, в посочения обект - клетка № 1. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ. Административният съд е приел, че издателят на актът е издаден от компетентен орган по приходите, който е овластен със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителният директор на НАП; ЗПАМ отговаря на изискванията за форма; при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Приел е, че издаденият акт е законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ, като продължителността на мярката е съответна на установено нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената фактическа обстановка, че при проверка на автомивка на самообслужване "Левчето" - клетка № 1, извършена на 2.08.2020 г., е установена липса на монтирано задължителното фискално устройство за отчитане на приходи ФУВАС и не се визуализира ФКБ. В тази връзка следва да бъде посочено, че тези факти се подкрепят от събраните по делото доказателства – два протокола за извършена проверка. Обосновано е приетото от съда, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Вендинг автоматът е съоръжение, от което се извършват продажби на стоки и като такова е търговски обект по определението на пар. 41 от ДР на ЗДДС. В този смисъл е без значение посоченото от касатора, че в търговския комплекс, от който е част и "автоматът-автомивка", има регистрирано фискално устройство. Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, в приложимата редакция (ДВ бр. 1/2014 г. в сила от 1.01.2014 г.) предвижда, че в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с Наредбата по ал. 4, а според разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., действаща към момента на постановяване на заповедта за налагане на ПАМ (ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 8 от 2020 г.) "лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител". В случая така регламентираният от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба, противно на твърденията на касационния жалбоподател, безспорно е нарушен, тъй като няма данни за изпълнението на което и да е от задълженията, алтернативно заложени в разпоредбата. Неоснователен, в тази връзка е доводът на дружеството, че е изпълнило уреденото в закона задължение за регистриране на фискално устройство. Както вече бе посочено - автоматът - автомивка е самостоятелен търговски обект, а към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ монтирано фискално устройство е установено единствено в пункта за технически прегледи. Това обстоятелство е доказано от една страна от протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0389108/2.08.2020 г., а от друга - и от обясненията на управителя на дружеството, дадени в хода на проверката. Нещо повече – видно от ПИП сер. АА № 0389110/5.08.2020 г., съставен след издаване на заповедта за налагане на ПАМ, към момента на извършване на втората проверка се установява монтиране на фискално устройство, вградено към автомата за самообслужване, клетка № 1, като в резултат - на проверяващите са представени договор за сервизно обслужване № 819 от 4.08.2020 г. и свидетелство за регистрация на фискално устройство от 4.09.2020 г. Следователно доколкото към момента на издаване на процесната заповед в посочения обект - клетка № 1 на автомивка на самообслужване няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано от ТД на НАП фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, за отчитане на регистрираните продажби, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Наред с посоченото правилна е преценката на АС – Търговище, че наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3, касаторът, в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е 14 дни при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушениe. Предвид всичко изложено, дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,