Решение № 6337 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2013 г.

Решение № 6337 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1840 от 06.08.2013 г., постановено по адм. д. № 770/13 г. Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, III - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Аркутино"-ЕАД - гр. Пловдив, против РА № 161204056/29.11.2012., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 199/20.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. С решението съдът е осъдил "Аркутино"-ЕАД - гр. Пловдив да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив сумата 4 845 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Аркутино" - ЕАД чрез пълномощника му адв. Диана Илиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на е отхвърлил жалбата на "Аркутино" - ЕАД - гр. Пловдив, против РА № 161204056/29.11.2012., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 199/20.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, с който на дружеството е вменена на основание чл. 177 от ЗДДС солидарна отговорност в размер на 137 400 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 83 337,88 лв. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. На стр. 2 и 3 от мотивите първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за определяне на солидарна отговорност на ревизираното дружество по реда на чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 6 от ЗДДС. Посочено е, че фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, а спорът между тях се свежда до това налице ли са законовите условия на чл. 177 от ЗДДС за ангажиране на отговорността на "Аркутино"-ЕАД. Административният съд е дал положителен отговор на спорния въпрос, като аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1. няма спор, че и двете страни по облагаемата доставка към момента на осъществяването й са регистрирани по ЗДДС лица, както и че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит, което му е било признато, както и че данъкът по доставката съответната част от дължимия данък не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от доставчика по сделката; 2. няма никаква пречка неразчитането на данъка с бюджета да бъде пряка и непосредствена последица от съставен на доставчика ревизионен акт, като не е необходимо и същият да е влязъл в сила, тъй като и дори като обжалван ревизионният акт съставлява годно изпълнително основание и може да се пристъпи към събиране на установените с него задължения, включително и чрез ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС; 3. налице е хипотеза по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС - облагаемата доставка е на цена, която значително се отличава от пазарната. Обсъждайки договореностите между "Кимконсулт" - ЕООД и двамата подизпълнители "Геос - Димитров и сие"-СД и "Булбос" - ЕООД, първоинстанционният съд е споделил констатациите на ревизиращия екип, че фактурираната услуга от "Кимконсулт" - ООД на "Аркутино"-ЕАД е на цена, значително различаваща се от пазарната такава. Решаващият съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя относно цитирани от него решения на СЕС, с които са тълкувани общностни норми от Шеста директива 77/388/ЕИО, като е посочил, че принципната допустимост на института на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с решение на СЕС по делото С 384/04. Съдът е коментирал и тълкуването на материалните норми, дадено в решението по обединени дела № С 354/03 и С - 484/03, където се подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно-задълженото лице, включен в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС, но в т. 59 и 61 на решението по съединени дела № С - 439/04 и С - 440/04 е уточнено, че преценката относно това дали данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактор, които в случая са налице. На база на изложеното е направен генерален извод, че с оспореният ревизионен акт законосъобразно е ангажирана отговорността на "Аркутино" - ЕАД, включително и в частта за определените лихви за забава съобразно нормата на чл. 16, ал. 3 във вр. с чл. 14, т. 3 от ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Правят се оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и по специално недопустимо разширяване на приложното поле на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС, като от дружеството се търси отговорност за внесен, а в последствие отказано право на данъчен кредит. Поддържат се и оплаквания, че решението на първоинстанционния съд противоречи на правото на Европейския съюз и на константната практика на Съда на Европейската общност, като се цитират съответните решения. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице - получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Предпоставка за отговорността за злоупотреби е знанието на регистрираното лице за това, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и доказването за съществуването знание е по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК - с провеждане на ревизия. При това тълкуване на закона настоящата инстанция намира, че административният съд е направил верен извод, че органът по приходите законосъобразно е ангажирал отговорността на "Аркутино" - ЕАД по чл. 177 от ЗДДС за дължим, но невнесен данък от доставчика "Кимконсулт" - ООД общо в размер на 137 400 лв., разпределен за данъчни периоди 06,07,08 и 09 на 2007 г., върху която сума са начислени и лихви за забава в размер на 82 337,88 лв. Предвид установената фактическа обстановка правилно е прието, че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Между страните по делото е безспорно наличието на първият кумулативен елемент от сложния фактически състав на отговорността - налице са облагаеми доставки, както и ползването на право на данъчен кредит по тях, които са пряко свързани с дължимия и невнесен данък. Не са ангажирани доказателства за заплащане на данъка от доставчика "Кимконсулт" - ООД, задълженията на който са установени с ревизионен акт № 2001007215/24.03.2011 г. С него ревизионен акт е установено, че последното дружество е отразило фактурите за получени доставки от "Булбос" - ЕООД, но данъкът по тях не е внесен като резултат. Предвид на фактите по делото правилно е прието, че е установен и другия фактически елемент от състава - прилагането на презумпция за знание, предвид съществено отклонение на цената на договорените услуги от пазарната цена. Не може да бъде споделено оплакването на касатора за неправилно тълкуване и разширяване на приложния предмет на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС. Отговорността на доставчика не е обвързана от това дали данъкът е бил заплатен от него, а в последствие е отказано право на данъчен кредит на неговия доставчик, каквато теза се поддържа в касационната жалба. Нормата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС поставя изискване само данъкът да е дължим и невнесен от друго лице и не въвежда изключение в хипотезата, когато данъкът е бил внесен от регистрираното лице, получател по доставката. Направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по тълкуването на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС също е неоснователно. На практика с искането се цели получаване на решение по конкретния казус, а не тълкуване на отделни неясни разпоредби. Отделно от това по тълкуването на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС вече има произнасяне от страна на СЕС и настоящия случай не е от такъв вид, че да се иска ново допълване. Отделно от това по аналогичен казус /обхващащ друг данъчен период/ между същите страни вече има постановено решение на настоящия съдебен състав - решение № 10605 от 12.07.2013 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 3337/2013 г. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, отнасящи се за нарушения на европейското законодателство и тълкуването на закона, дадено от СЕС по отношение на общностни норми на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с директиви на Съвета 2000/65 от 17.10.2000 г. и 2001/115/ЕО от 20.12.2001 г. С изменението не е стеснено приложното поле на предвидения в Директивата институт на солидарната отговорност. В т. 47 на мотивите на решението по дело № С - 384/04 изрично е посочено, че чл. 22, ал. 8 от Шеста директива /отменен/, сега чл. 205 от Директива 2006/112 позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно-задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорен за неплатения данък. В цитираното от касатора решение по съединени дела № С 354/03, С - 355/04 и С - 484/03 г. Съдът подчертава, че отчитането на намерението на друг търговец, различен от данъчно-задълженото лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или последваща, би било в противоречие с целите на общата система на ДДС. В т. 59 и 61 от друго решение на СЕС - това по съединени дела № С 439/04 и С 440/04 се уточнява, че преценката дали данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своя покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, се извършва от националния съдия въз основа на обективни фактори. Предвид установените факти по делото първоинстанционният съд е направил верен извод, че прилагайки отговорността на чл. 177 от ЗДДС по отношение на ревизираното дружество, органът по приходите не е нарушил материалния закон и тълкуването му, дадено в решенията на СЕС. Най-накрая не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно това, че първоинстанционият съд неправилно е потвърдил РА в частта му, в която са установени лихви за забава върху дължимите суми, разширявайки по този начин предметното поле на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС. Глава IV от ДОПК дефинира задължените лица по данъчните закони. Така чл. 14, ал. 3 от същия кодекс определя, че задължени лица са физическите и юридическите лица, които отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2 - са носители на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски или са задължени да удържат и внасят данъци и задължителни осигурителни вноски. Нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК определя, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Предвид на това следва да бъде прието, че отговорността по чл. 177 от ЗДДС обхваща и лихвите по забава и стигайки до същия извод, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. В случая е съобразена и установената съдебна практика, в който смисъл е решение № 1016 от 27.01.2014 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 5510/2013 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 4737,38 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,