Решение № 12112 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2068/2016 г.

Решение № 12112 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2068/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадени от А. С. Й., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Б. дол, чрез процесуален представител, срещу решение № 4/04.01.2016 г. по адм. дело № 208/2014 г. на Административен съд - гр. К., с което са отхвърлени предявените кумулативно съединени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на изводите на съда, че исковете срещу Министерството на правосъдието /МП/ са предявени към ненадлежен ответник. Съдът е допуснал нарушение, непроизнасяйки се претендираната непряка дискриминация от ищеца. По делото, според касатора, е безспорно установено, че преместването е извършено заради личността на Й. и с оглед ограничаване на неговото влияние върху лишените от свобода в затвора в Бобов дол. Иска се отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за спиране на производството по делото до произнасяне с тълкувателно постановление на ООС на гражданската колегия на ВКС и на ОСС на ВАС - на Първа и Втора колегии по образуваното тълкувателно дело № 1/2016, насрочено за 27.10.2016 г. предвид преюдициалното му значение за правилното решаване на делото. По съществото на спора представителят на ВАП изразява становище за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, алтернативно за неоснователност. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: А. Й. е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване искове против МП с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр за установяване на извършени от ответника спрямо ищеца нарушения. 1/иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване по отношение на ответника на нарушение на равенството в третирането по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗЗДискр по признака "лично положение", изразяващо се в това, че през периода 27.10.2009 г. - 10.04.2013 г. по време на пребиваването на Й. в затвора ответникът е отказал да го премести в друг затвор по-близо до местоживеенето на неговите близки в гр. К. или до това на приятелката му в гр. В., за разлика от други лишени от свобода. В условията на евентуалност се претендира тормоз по чл. 5 от закона поради множеството подавани жалби и сигнали, които са повод за преместването в затвора в гр. П. или непряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от закона. 2/иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да се въздържа за в бъдеще от извършване на посоченото дискриминационно действие и 3/иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от закона за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. неимуществени вреди от дискриминационното поведение на ответника във вид на психо-емоционален стрес, унижено човешко достойнство, подтиснатост и обострено чувство на отхвърленост и пренебрегнатост, загуба на вяра в доброто и справедливото. Претендира се заплащане на законна лихва върху размера на обезщетението от датата на увреждането до окончателното му изплащане. От правна страна съдът е приел, че така предявените исковете са неоснователни и същите са отхвърлени. Решението е правилно. Настоящата инстанция счита, че не са налице основания за спиране на производството до произнасяне по образуваното тълкувателно дело № 1/2016, тъй като въпросът за подсъдността на така предявените искове е решен с ТП № 2/2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тд. № 2/2014 г., т. 4. Правилни са изводите на АС, че процедурата по преместване на лишените от свобода в хипотезите на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС е в правомощията на главния директор на ГДИН, а не на орган от МП. ГДИН е самостоятелно юридическо лице по см. на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, чиито териториални служби са затворите в страната съгласно чл. 12, ал. 3 от закона. ГДИН, а не МП осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, израз на което ръководство е и правомощието на главния директор на ГДИН по преместването на лишените от свобода от един затвор в друг. Твърдението на касатора, че предвид подаването на исковата молба на 21.04.2011 г. срещу МП съгласно действащия към същата дата чл. 12 от ЗИНЗС надлежен ответник е бил МП, и още повече, че посочения период на увреждане е бил от 27.10.2009 г до датата на подаване на исковата молба, е неоснователно. Видно от чл. 12, ал. 2 на ЗИНЗС / още в редакцията на ДВ. бр. 25 от 3 Април 2009 г., както и в последващата редакция с ДВ. бр. 73 от 17 С. 2010 г., действаща към момента на подаването на исковата молба/ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище С. и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Настоящият състав не споделя твърденията, че първоинстанционния съд следва да даде указания на ищеца за конкретизиране на надлежния ответник, тъй като в конкретната хипотеза и подаден иск волята на ищеца по отношение на надлежен ответник е обективирана в исковата молба и хипотезата на чл. 205 от АПК се различава от хипотезата на чл. 153, ал. 3 от АПК. В този смисъл, съдът няма задължение да указва на страните процесуално съдействие по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като волята на ищеца е точна, ясна и недвусмислена. ВАС споделя съображенията на АС, че от фактите по делото е видно, че липсва сравнимост в ситуациите по повод положението на лицата във връзка с желанията им за преместване от един затвор в друг и отказът за преместване на Й. Съдът е изложил съображения в тази насока като е посочил различията в предпоставките за преместване на лишените от свобода Г. Й. и Б. К. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за неравно третиране по признак "лично положение", какъвто обоснован извод, е направил първоинстанционният съд. Неоснователни са твърденията за липса на произнасяне от съда по отношение на твърдяната непряка дискриминация. Видно от съдебния акт съдът в съответствие с доказателствата по делото е приел, че не са налице и предпоставките за непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от закона, т. к. не са осъществени хипотезите на правната норма - липсва привидно неутрална разпоредба, критерии или практика от страна на ответника, поставящи ищеца в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лица. Правилно е съобразено от решаващия състав, че текстовете на чл. 62 от ЗИНЗС са приложими с обща валидност спрямо всички лишени от свобода. Не е налице и "тормоз" по см. на чл. 5 от ЗЗДискр., т. к. по делото липсват установени подобни фактически обстоятелства. Причина за отказа от преместване на ищеца в друг затвор не е писането на множество жалби до различни държавни органи, а цялостната му личност, взаимоотношенията му с другите лишени от свобода и пенитенциарните служители, сочещи за неотпаднали причини, наложили преместването му в затвора в гр. П. по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Решението като правилно следва да бъде оставено сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение