Решение № 15901 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7072/2016 г.

Решение № 15901 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7072/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., срещу решение № 929 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 3673 по описа за 2013 г. на административен съд - В. в частта, с която е отменен оспорения ревизионен акт относно облагане за 2011 г. по реда на ЗДДФЛ на Х. Д. Х. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне жалбата на Х. Д. Х. срещу ревизионния акт в частта на установен данък върху доходите по ЗДДФЛ в размер на 1 656.00 лв. и съответната лихва за 2011 г. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Х. Д. Х. оспорва жалбата лично в съдебно заседание, както и чрез депозирано писмено становище от адв. М. П.. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - В. е бил ревизионен акт № 081301576 от 3.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден частично с решение № 545 от 26.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В.. Ревизионният акт е издаден по повод осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като по повод облагането по ЗДДФЛ за ревизирани периоди от 1.01.2007 г. до 31.12.2008 г. и от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. ревизията е била осъществена по общия ред. При обжалването по административен ред същият е потвърден в частта, с която на лицето е определено задължение за данък върху доходите в размер на 10 855.74 лв. за 2011 г. и е начислена лихва за забава в размер на 1 306.71 лв. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата обстановка по спора и конкретно съдът е посочил, че между ревизираното лице и Д. Ц. е бил сключен договор за заем за сумата от 100 000 евро на 1.09.2007 г. Уговорено е връщане на сумата до 30.09.2011 г., както и възможността това да се осъществи и в недвижими имоти. Административният съд подробно е изброил нотариалните актове, с които ревизираното лице е придобило право на собственост върху недвижими имоти през 2007 г. - нот. акт от 19.12.2007 г. за придобито право на строеж; през 2008 г. - нот. актове, 4 броя, от 2.07.2008 г. за придобито право на собственост върху поземлени имоти - 3 броя и за недвижим имот - дворно място; нот. акт от 20.08.2008 г. за придобиване право на собственост върху поземлени имоти - 3 броя. С нот. актове от 2.12.2011 г., от 6.12.2011 г. и от 9.12.2011 г. ревизираното лице е продало на Д. Ц. дворно място в гр. К. и поземлен имот в с. К.; апаратамент № 12 и гараж в гр. С. и поземлени имоти (6 броя) в с. Г. Кантарджиево. Чрез тях той осъществява прихващане по договора за заем с посоченото лице заемодател и впоследствие "купувач". С ревизионния акт на лицето е определено задължение в размер на 10 855.74 лв. за 2011 г. и е начислена лихва за забава в размер на 1 306.71 лв. Спорът е относно прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."а" и б."б" от ЗДДФЛ, която разпоредба гласи, че не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години (б."а") и до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години ("б"). Приходните органи, този, който е издал ревизионния акт и решаващия административен орган, са приели, че тази разпоредба не намира приложение. Административният съд е приел, че същата намира приложение, като е отменил ревизионния акт за ревизираната 2011 г. за сумата от 1 656.00 лв., главница и съответната на нея лихва за забава, съответно е намалил размера на задължението на 9 199.74 лв., главница и съответната на тази сума лихва за забава. В касационната жалба се твърди, че е налице нарушение на материалния закон, а именно неправилно прилагане на посочената разпоредба, а е наведен и довод за неправилно формирана воля на съда, подлежаща на тълкуване. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по съществото на спора относно правилността на съдебното решение и понеже същият е повдигнат за втори път пред касационната инстанция. По силата на чл. 22, ал. 3 от ДОПК, срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година. Така по повод прилагането следва да се прецени какъв е бил срокът по повод придобито право на собственост на 2.07.2008 г. и на 20.08.2008, на три поземлени имота и на недвижим имот представляващ дворно място; както и какъв е бил срокът по повод придобито право на собственост на 20.08.2008 г. върху три поземлени имота, след като продажбите са осъществени на 2.12.2008 г. Очевидно е че е изтекъл срок по-дълъг от три години, но не и по-дълъг от пет години, поради което нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДФЛ не може да бъде приложена. Това се определя както от срока, така и от вида на имота - поземлени имота и дворно място. По отношение на същите не може да се приложи и чл. 13, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДФЛ, поради вида на недвижимите имоти. Следва да се направи преценка за приложението на цитираните разпоредби и по повод продажбата от 6.12.2011 г. на апартамент, който е недвижим жилищен имот и на гараж, който е недвижим нежилищен имот. Те са по повод закупено право на строеж на 19.12.2007 г. и реализирано такова. От представеното удостоверение се установява, че обектът е въведен в експлоатация на 9.12.2008 г., по което няма спор. С оглед на тези данни по делото следва да се приеме невъзможност за прилагане на посочените норми, за да се приеме, че доходът е необлагаем. Това е така, понеже тригодишният срок не се явява спазен (от 9.12.2008 г. до 6.12.2011 г.), във връзка с продажбата на апартамента, като не се явява спазен и петгодишния срок по повод продажбата на гаража (от 9.12.2008 г. до 6.12.2011 г.). Обжалваното решение следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в отменената от първоинстанционния съд част. При този изход от спора съдебни разноски се дължат на касатора за настоящата инстанция в размер на 346.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за първоинстанционното производство такива са присъдени на същия. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение