Решение № 2435 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2008 г.

Решение № 2435 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Жакард" АД - гр. Добрич срещу решение № 512/22.07.2008 г., постановено по адм. д. № 52/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 832/4.09.2006 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 901/24.11.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна в частта за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.), а именно 2 800, 87 лв. ДДС за месец юни 2003 г. и лихви общо в размер на 8 272, 39 лв. и за месец септември 2004 г. - ДДС в размер на 5 167, 65 лв. и лихви 1 212, 44 лв. Касационната жалба към момента на подаването й е била бланкетна, което е наложило оставянето й без движение до обосноваване на касационните основания за отмяна по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С молба от 13.10.2008 г. касаторът е уточнил, че решението, което обжалва е постановено в нарушение на материалния закон и с противоречие на събраните доказателства относно датите на настъпване на данъчното събитие по процесните фактури, без да се излагат подробни съображения. Въпреки това съдът приема, че е налице уточнение на касационните основания, още повече че съдът е длъжен служебно да се произнесе по прилагането на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Радев. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, тъй като с подписването на нотариалния акт за покупко-продажбата на процесния имот е налице прехвърляне на собствеността като данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.) и на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.) правилно е доначислен от органа по приходите ДДС. За прехвърленият имот на едноличния търговец, прокурорът е на становище, че данъчната основа неправилно е била определена от ревизираното лице и същата съобразно чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.) следва да е в размер на 45 156 лв. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По пункт първи от жалбата, Варненският окръжен съд е приел, че правилно органа по приходите е доначислил ДДС, тъй като първоначално сключеният договор за лизинг от 11.10.2002 г. на недвижим имот - почивна станция и прилежащия й терен се е трансформирал в продажба с отложено плащане с оглед сключения нотариален акт № 125, том II от 27.06.2003 г. Съдът изцяло е възприел констатациите на органа по приходите, че с подписването на нотариалния акт дружеството е следвало да доначисли върху остатъка от цената ДДС, приспадайки лизинговите вноски, които са били платени до този момент. В този смисъл съдът не е възприел извършеното и след подписването на нотариалния акт заплащане на лизинговите вноски като периодични плащания. В тази обжалвана част първоинстанционното решение е правилно постановено. Няма спор между страните, че на 11.10.2002 г. между "Жакард" АД и "Колектив-Ресторант Добруджа" ООД е сключен договор за лизинг на недвижим имот с уговорен срок на действие и начин на заплащане на лизинговите вноски. Безспорно е, че с оглед сключения договор при условията на финансово обвързан лизинг дължимите вноски са уговорени да се заплащат помесечно, поради което е била приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗДДС (отм.) и данъчното събитие настъпва на датата на всяко плащане или когато е станало дължимо. Към момента обаче на прехвърляне на имота с нотариален акт на 26.07.2003 г. правилно и органа по приходите и съдът са приели, че е налице прекратяване на лизинговия договор и трансформирането му в продажба с отложено плащане до 16.10.2007 г. На практика договорът за лизинг е имал силата на предварителен договор за продажба. В нотариалния акт е фиксирана и продажната цена - 626 218 лв., като 239 559 лв. са били изплатени по силата на лизинговия договор до момента на изповядване на сделката (със заплащане на лизинговите вноски помесечно съгласно договора) и съставянето на нотариалния акт. За разликата от сумата 386 659 лв. в нотариалния акт е уговорено тя да се изплати в срок до 16.10.2007 г. от купувача на бенефициера Община - Добрич за погасяване на задълженията на работническо. мениджърското дружество "Жакард" АД по договор за продажба от 29.10.1999 г. Правилно органа по приходите и съда са приели, че дължимия ДДС се начислява от разликата между общата продажна цена 626 218 лв., намалена с включения ДДС и незаплатената сума от 386 659 лв., също намалена с включения ДДС, като последната е отложена във времето да се изплати до 16.10.2007 г. Правилно съдът е приел, че с прехвърляне собствеността на имота данъчното събитие за посочената разлика, намалена с включените ДДС и таксите по прехвърлянето е възникнало по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), тъй като именно прехвърлянето на собствеността е по-ранната от двете дати. Като се има предвид, че разликата между сумата от 63 077, 32 лв. (дължим данък) и заплатения ДДС при действието на лизинговия договор - 60 276, 35 лв., то оставащия дължим данък е в размер на 2 800, 97 лв., като именно този данък е следвало да се осчетоводи и плати - чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.). С оглед изложеното в тази част решението е постановено в съответствие изискванията на приложимия материален закон - ЗДДС (отм.) и съобразно доказателствата по делото, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По пункт втори от жалбата, окръжният съд отново е обсъдил сключен лизингов договор на 10.01.2000 г. с касатора и ЕТ "Момчил-61-Георги Добрев", както и че собствеността върху недвижимия имот, предмет на лизинговия договор е била прехвърлена с нотариален акт № 128/16.09.2004 г. . Продажната цена на имота, вписана в нотариалния акт е 18 862, 53 лв., която е по-ниска от данъчната оценка на имота - 45 156 лв. към момента на подписване на нотариалния акт - 16.09.2004 г. Допълнително начисления от органите по приходите данък съдът е приел за законосъобразен на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 56, ал. 1 ЗДДС (отм.). И в тази обжалвана част решението на окръжния съд е правилно. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.) е категорична, че при прехвърляне на сграда или на част от нея данъчната основа е по-високата от данъчната основа по чл. 29 от закона и тази, определена по чл. 46 ЗМДТ. И тук, както в предходния пункт на решението следва да се приеме, че с изповядване на сделката и съставянето на нотариалния акт договорът за лизинг е бил прекратен предсрочно и е трансформиран в договор за покупко-продажба. Правилно е бил отчетен факта, че до издаването на нотариалния акт са плащани лизингови вноски и дължимия върху тях ДДС, поради което този факт е бил взет предвид, като ДДС е доначислен само върху разликата. Без значение каква е била данъчната оценка на имота към момента на подписване на лизинговия договор, тъй като същият е бил прекратен и с него не е прехвърлена собствеността върху имота. Размерът на данъчната оценка е релевантен към момента на издаването на нотариалния акт, а не към момента на подписването и действието на лизинговия договор. С оглед изложеното и в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е съобразено с материалния закон и доказателствата по делото, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,