Решение № 526 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2018 г.

Решение № 526 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Б. Николов и Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, срещу Решение № 1285 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 6748/2016 г. по описа на Административен съд София град. Б. Николов, чрез процесуалния си представител адвокат Тодорова обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи изцяло предявения от него иск. Главна дирекция "Охрана" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Монова обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на Б. Николов против ГД "Охрана", гр. София, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, страх, несигурност и унижение на човешкото достойнство, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на ответника при конвоирането му от Затвора София до Софийски градски съд. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Въз основа на установените по делото факти, при обсъждане на наведените от страните доводи е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Николов иск, като е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по въведените обстоятелства от ищеца и е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от извършени от служители на ответника действия при конвоиране на ищеца на посочената в исковата молба дата в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД "Охрана". Изведеното в правилата задължение не е изпълнено и е довело до соченето в исковата молба състояние на ищеца, установено от събраните по делото доказателства. Доводите на касационния жалбоподател ГД "Охрана" за правомерност на действията при извършеното конвоиране са неоснователни. Сочените в касационната жалба обстоятелства, от които според жалбоподателя произтича правомерността на извършените действия не се установяват от доказателствата по делото. Неоснователни са и доводите за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на служители на дирекцията. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, същите правилно са приети за установени въз основа на събраните по делото доказателства, съответно обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на съдебното решение относно размера на присъденото обезщетение.. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи факти, относими към увреждането, от което се претендират вреди, реалното им отражение върху състоянието на ищеца в определен период от време и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение