Решение № 2792 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 99/2014 г.

Решение № 2792 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 99/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от Мария Недева Николова, от гр. Варна, за отмяна на влязло в сила определение № 10362 от 9.07.2013 г., постановено по адм. дело № 9517/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила определение № 2981 от 21.05.2013 г. по адм. дело № 1893/2013 г. на Административен съд - Варна. В молбата се излагат съображения за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Представени са множество писмени доказателства. Ответникът - кметът на Община Варна, не ангажира становище. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молбата за отмяна като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни не поради грешка на съда или на страната, а по обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. В подадената молба са изложени фактически твърдения, които не могат да се квалифицират като основания за отмяна по чл. 239 от АПК. Приложените писмени доказателства не са за новооткрити обстоятелства и не представляват новооткрити писмени доказателства по смисъла на т. 1 на чл. 239 от АПК. Същите са относими към спора по същество, който по своето естество е материалноправен. Видно от данните по делото между община Варна и Мария Недева Николова е възникнал вещноправен спор, който може да бъде разрешен само по реда на исковото производство пред граждански съд и едва след решаването му със сила на пресъдено нещо, в зависимост от резултата, може да се поиска деактуване на процесния имот. В административния процес не може да се реши спор за материално право, какъвто спор молителката повдига пред административните съдилища. Другите възражения на жалбоподателката за допуснати грешки в определението, чиято отмяна се иска, също не са отменителни основания по смисъла на чл. 239 от АПК. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка относно това чий наследник е молителката, като тази грешка е била поправена с допълнително определение, постановено в производство по реда на чл. 175 от АПК. Неоснователно се явява и искането да се признае от съда, че молителката е претърпяла вреди по ЗОДОВ. На първо място претендирането на настъпили за молителката вреди не може да се направи в рамките на производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. На второ място, исковете за обезщетяване на причинени на гражданите от държавата и общините вреди се предявяват при наличието на кумулативно изброените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, като първата от тях е наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. В другото сочено от молителката основание по т. 3, чл. 239 от АПК е визирано основание за отмяна, изискващо постановения съдебен акт да е основан на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, или акт, който в последствие е бил отменен. Доказателства в тази насока не се представят, поради което това твърдение се явява неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че искането на Мария Недева Николова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, на влязло в сила определение № 10362 от 9.07.2013 г. по адм. дело № 9517/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,