Решение № 7262 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2015 г.

Решение № 7262 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Буллес къмпани" ЕООД, представено от адв. Кирил Станчев, срещу решение № 270/30.06.2015 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 817/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 041400473/11.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Общо заявява несъответствие на съдебния акт със сочени от него решения на Съда на Европейския съюз. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените и гласните доказателствени средства. Изразява несъгласие с позицията на съда по извършеното от насрещната страна оспорване на представени от него в извънсъдебната фаза на производството документи. Доводите му са само по спора за правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на дървесина. Иска отмяна на решението и на съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски по производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АСВТ част от ревизионен акт са установени в тежест на "Буллус къмпани" ЕООД задължения за ДДС и за закъснителна лихва в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01, 04, 05, 06, 07, 08, 11 и 12.2011 г. и м. 07.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 27 083.50 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "Никте" ЕООД, "Деми" ЕООД, "Ермес" ЕООД, "Д. Симеонов" ЕООД и "Битмар консулт" ЕООД. Двете издадени от първия доставчик фактури са с предмет на доставката СМР услуга по договор и окончателно плащане по договор, а фактурите на останалите четирима доставчици са за доставка на посочени в тях количества технологична дървесина. Отказът е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчиците, които не са представили поисканите от тях писмени доказателства. Изводи във вреда на РЛ са направени от факта на дерегистрация за целите на ДДС на доставчиците /освен "Битмар консулт" ЕООД/ и от пропускът на някои от доставчиците да отразят част от издадените фактури в отчетните регистри. Не са ценени представените от РЛ писмени доказателствени средства - договори, кантарни бележки, пътни листове, заповеди за командироване на шофьор. С РА са определени допълнителни задължения на "Буллес къмпани" ООД за корпоративен данък за отчетни периоди 2010, 2011 и 2012 г. съответно в размер 280 лева, 12 206.76 лева и 1 722.60 лева, както и за лихви за забава. Допълнителните задължения имат за източник извършена с позоваване на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО корекция на СФР с разходите за доставките, чието осъществяване е отречено. При оспорването по административен ред РА е отменен в частта относно определения корпоративен данък за 2012 г. в размер 672.60 лева и за съответната лихва. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал сходни с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства, които не са разколебани от приетата в хода на съдебното дирене ССЕ и от показанията на свидетеля Й. Й. Установяванията на съда са по доставчици. В първоинстанционното производство ответникът е оспорил истинността на представените за установяване на извършени от "Никте" ЕООД услуги договор и протокол обр. 19, както и на пътните листове, кантарните бележки и заповедите за командироване към издадените от другите доставчици фактури. Заключението на съда от проверката на документите е, че тяхната автентичност не е установена. След изключването от доказателствения материал на договор № 5/08.12.2010 г. и акта обр. 19 за извършени СМР от 03.01.2011 г. е отречено съществуването на преки доказателства за изпълнението на строителните услуги от "Никте" ЕООД. Според съда не е доказано и фактическото съществуване на резултата от услугите. Не е убеден от доказването единствено със счетоводното отразяване на фактурите от получателя. Освен неавтентичността на кантарните бележки, основание за съда да не възприеме убеждаващото им въздействие за установяване на преминаване на правото на фактическо разпореждане със стоките от доставчиците "Деми" ЕООД, "Ермес" ЕООД, "Д. Симеонов" ЕООД и "Битмар консулт" ЕООД върху жалбоподателя е отсъствието на доставчиците като участници в предаването. Страните по кантарните бележки са различни, като неустановено е дори превозването на дървесината от "Буллес къмпани" ЕООД. При оценката на пътните листове е прието, че отразяват единствено техническата изправност на автомобила и приемането му от водача Янков, за когото е в извънсъдебната фаза на производството е установено, че не е полагал зависим труд за Буллес. Издателите на фактурите не са посочени като доставчици на стоките и от свидетеля Й. По спора за съществуването на задължението за корпоративен данък е възприето основанието за корекция на СФР на жалбоподателя по РА. Съдът е зачел изводите си за липса на доставки, за да свърже с тях невярното отразяване на стопанските операции в издадените данъчни документи, а с документалната необоснованост - възникването на данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Оспореният съдебен акт е правилен. При постановяването на първоинстанционното решение не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При своевременно извършеното от ответника оспорване на представените от жалбоподателя в извънсъдебната фаза на производството документи, съобразено с процесуалния закон /вж. чл. 193, ал. 2 ГПК/ е разпореждането на проверка на истинността им. Естествено, предвид ограничаването на доказателствената сила на подписания частен документ само до авторството му /чл. 180 ГПК/, проверката обхваща само автентичността, а не и верността на документа. Преценката на доказателствената му стойност се извършва по правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Документите с недоказана автентичност по фактурите на "Никте" ЕООД основателно са изключени от доказателствения материал. Това съдът е следвало да стори и по отношение на другите оспорени документи. Опущението му е неотстранимо с оглед тъждеството на субекта с доказателствената тежест за установяване на автентичността на документа и този инициирал касационното съдебно производство в контекста на ограничението по чл. 160, ал. 5 ДОПК, както и на това по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК. Обратно на убеждението на касатора не се установява по несъмнен начин от доказваната с кантарните бележки и заключението на ССЕ последваща реализация на стоките придобиването им по доставки от издателите на спорните фактури. Ако при действието на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката /дефиницията на стока се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС/, то по интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Доказано със сочените от касатора доказателствени източници е овластяването от него на клиентите му да се разпореждат фактически като собственици с дървесината, а не и придобиването на правото на фактическо разпореждане с вещите по фактурите, за които е упражнил правото на приспадане. Още в извънсъдебната фаза на производството е отчетена отликата в субектите и в предмета по кантарните бележки и по фактурите. Различен е видът и количеството на дървесината, както и участващите в предаването лица. Общи са доводите за несъответствие на първоинстанционното решение със съюзното право и то интерпретацията му в практиката на СЕС. Сочените от касатора решения на Съда са обсъдени от административния съд и постановения от него акт е съобразен с тях. При липсата на конкретни касационни оплаквания срещу частта от съдебния акт, разрешаваща спора за съществуването на установените с РА задължения за ДДС заради отказан данъчен кредит по издадените от "Никте" ЕООД фактури, както и за корпоративния данък, не съществува основание за инстанционен контрол - арг. от чл. 218, ал. 1 АПК. При установяванията за неосъществени доставки, издадените от доставчиците фактури не отразяват вярно стопанската операция и това дисквалифицира разходите на ревизираното лице по неговата насрещна парична престация като документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В отчетни периоди 2010, 2011 и 2012 г. възниква данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съизмерена с разходите за плащане по тези фактури, а пропускът да се извърши корекция на СФР с данъчните постоянни разлики в съответствие с чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО е грешка, която се коригира по реда на чл. 78 или чл. 79 от ЗКПО. Отхвърлянето от съда на жалбата срещу тази част от утежняващия административен акт е в съответствие с материалния закон. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 1 538.90 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 1 в привръзка с § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение