Решение № 95 от 28.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2018 г.

Решение № 95 от 28.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 35/13.06.2018 г. по гр. д. № 104/2018 г., с което Видински окръжен съд, потвърждавайки решение № 501/08.01.2018 г. по гр. д. № 2028/2016 г. на Видински районен съд, е отхвърлил исковете на "Мюсюлманско изповедание" срещу Р. М. Х. по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за връщане на един жилищен имот в [населено място] по договор за наем от 05.02.2011 г. и чл. 236, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата 5 700 лв. – обезщетение за ползването на имота след срока на договора при противопоставянето на наемодателя в периода 05.02.2015 г. – 02.09.2016 г. Касационното обжалване е допуснато за проверка на правилността на решението по следните: 1. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е всички твърдения, доводи и възражения на страните и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства? и 2. Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическото лице-страна по делото, което оспорва издаденият от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е бил съставен след прекратяване на представителната власт, а документът е антидатиран; обвързваща ли е за това юридическо лице датата на частния документ и каква е защитата му, когато твърди, че документът е антидатиран? По първия повдигнат въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивният съд може да потвърди първоинстанционното решение и да препрати към мотивите на първоинстанционния съд (изцяло или частично), когато решението е валидно и допустимо, а оплакванията в жалбата и/ или в писмения отговор на жалбата са неоснователни.