Решение № 9774 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител ст.юрк. И.Велева срещу Решение 382 от 15.01.2024 г., постановено по административно дело 8977/2023 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на Б. Н. П. от гр.София е отменено негово Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/5900#12 от 08.08.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в частта, с която е отказано изцяло плащане по схема СП-основна в размер на 7 205,45 лв. и преписката е изпратена на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от П. заявление за подпомагане в тази част, съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, за неправилни изводите на съда, че в оспореното УП липсват правни и фактически основания за издаването му и излага подробни съображения за законосъобразността му. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Б. Н. П. от гр.София срещу оспореното Уведомително писмо. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Б. Н. П. от гр.София, чрез процесуален представител адв.В.Спасова, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като поддържа че същата е бланкетна, не отговаря по съществото на спора и споделя изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила оспореното решение и претендира направените разноски за касационната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Счита, че независимо от изхода на правния спор, в полза на ДФЗ не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции и при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх. 02-220-6500/5900#12 от 08.08.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано изцяло плащане по схема СП - основна в размер на 7 205,45 лв. Същото е издадено в изпълнение на решение 9640 от 18.11.2022 г., постановено по адм.дело 8827/2021 г. по описа на АССГ, с което е отменено предходно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-220-6500/5900 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, поради липса на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е установил, че на 11.03.2020 г. П. е подал уведомително писмо до ДФ "Земеделие", Дирекция "Директни плащания" София, с вх. 02-221-6500/86, с приложени към него доказателства, с което уведомил, че поради заболяване е пропуснал срока за подаване на документи по мярката за обвързано подпомагане за плодове и е помолил посоченото обстоятелство да се приеме като състояние на фосмажор. С отговор, изх. 02-221-6500/86 от 20.03.2020 г., получено на 31.03.2020 г., заместник изпълнителния директор на ДФЗ уведомил П. за поетите от него задължения, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 32, ал. 6, информирал го, че все още не е издаден административен акт, който може да бъде обжалван и няма нормативно основание да се извърши корекция по подаденото от него заявление и че след оторизиране на всички заявления за кампания 2019 г. ще получи УП за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с дължимото съдържание. В последствие било издадено и отмененото от съда предходно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-220-6500/5900 от 05.08.2021 г. Съдът е констатирал, че в Таблица 5 на оспореното УП изх. 02-220-6500/5900#12 от 08.08.2023 г. - Установени площи по култури за СП - основна, няма отбелязване в колона 2 Култури, за които са представени документи за произведена и реализирана продукция. В пояснение към нея е записано, че в нормативно определения срок бенефициентът не е подал декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, доказващи нейната реализация, ето защо ДФЗ-РА при оторизацията по схемата, след анализ на извършените проверки и доказателства, е приела, че не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т.3 във връзка с чл. 32, ал. 6 от Наредба 3/2015 г. за получаване на подпомагане по заявената субсидия. Установил е и че съгласно таблица 14 Оторизирани суми /в лева/ по схема/мярка СП /основна/ от исканата сума 7205,45 лв. са извършени намаления в пълния искан размер 7205,45 лв. и е оторизирана сумата 0,00 лева. При тези фактически установявания първоинстанционния съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административният орган е изпълнил и дадените от съда указания. Счел е обаче, че същото е издадено при неясни и взаимно противоречащи си мотиви, а разпоредителната му част не съответства на нормативно изискуемата форма. След анализ на разпоредбите на чл. 29, ал. 2 и чл. 32, ал. 6 от Наредба 3/2015 г. и чл. 13, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. във връзка с §. 1, т. 1 от ДР на последната е формирал извода, че УП е издадено при съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, предвид непосочването в същото на фактически и правни основания, послужили за издаването му, а именно: липсват мотиви, които да представят ясната позиция на административния орган, че не приема възникването на форсмажорни обстоятелства, възпрепятстващи бенефициента да декларира реализираната продукция в срок и да представи своевременно съответните документи, доказващи дейността. По изложените съображения отменил обжалваното УП в оспорената част. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Настоящият състав обаче не споделя извода му, че административния орган не е изложил фактически и правни основания за издаване на УП в оспорената му част. Напротив, изрично органът е посочил, че във връзка със заявената схема - СП основна, бенефициентът не е подал декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, доказващи нейната реализация, с което не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.32, ал. 6 от Наредба 3/2015 г. за получаване на подпомагане по заявената субсидия, което обстоятелство не се оспорва и от земеделския стопанин. Даденият отговор, изх. 02-221-6500/86 от 20.03.2020 г., на подаденото от П. уведомително писмо вх. 02-221-6500/86 от 11.03.2020 г. и мотивите за отказ от подпомагане по СП-основна в процесното УП сочат, че административния орган не е приел наличието на форсмажорно обстоятелство по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. И настоящият състав счита че такова не е налице, тъй като предписаното домашно лечение за периода от 28.01.2020 г. до 01.02.2020 г., съгласно издаденото на 28.01.2020 г. медицинско удостоверение, не обосновава трайна професионална нетрудоспособност на земеделския стопанин, съгласно §. 1, т. 1, б. б от ДР на Наредба 5. Останалите хипотези на форсмажорни обстоятелства са неотносими за случая. Наред с горното, не е спазена и разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г., съгласно която кандидатът за подпомагане или негов наследник уведомява ДФЗ РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. В случая датата на прекратяване на фактическото събитие е 01.02.2020 г., видно от медицинското удостоверение, а уведомяването на ДФЗ е станало на 11.03.2020 г. По изложените съображения, обжалваното решение, като неправилно, постановено при неправилно приложение на закона и необосновано, следва да бъде отменено и се постанови ново, с което жалбата на Б. Н. П. от гр.София срещу Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/5900#12 от 08.08.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в оспорената му част бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на правния спор и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, в полза на Държавен фонд Земеделие следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 257,64 лв., от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ общо за двете съдебни инстанции и Д.Т. за касационното оспорване в размер на 57,64 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение