Решение № 105 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2015 г.

Решение № 105 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13077/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. М. срещу Решение № 98 от 18.09.2015 г., постановено по адм. д. № 123 по описа за 2015 г. на Административен съд - К. (АС - К.), с което предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10000,00 лв., ведно с лихвата за забава, е отхвърлен. Предвид изложеното в касационната жалба, в нея се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа от касационния жалбоподател, че постановилият решението съдия има лично отношение към него, изразява колебание досежно възможността да му поиска отвод и изказва съмнения в неговата компетентност. На следващо място, въпреки че поискал, не му бил изпратен съдебния протокол от проведено съдебно заседание, поради което не установил дали са уважени исканията му за разпит на свидетели и приобщаване на доказателства. Според касатора на страница втора и трета от решението съдът се е позовал на доказателства, за които твърди, че не са му "доставени", а тези на втора страница касаят период след исковия. Съдът използвал "шаблонни текстове", за да отхвърли иска му. На страница четвърта от решението е обсъждал извършен обиск, а М. твърди, че в исковата молба не се е позовавал на такъв. Предвид това изразява становище, че съдът е разгледал повърхностно и формалистично исковата му молба. Исковата му претенция била доказана по безспорен начин предвид казаното от свидетелите. Въз основа на изложеното, касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на исковата сума или връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС - К. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - ГД "ИН" не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който я оспорва от негово име, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявен от М. иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), уточнен с допълнителна молба в отговор на разпореждане на съда от 12.05.2015 г., предявен срещу ГД "ИН" за заплащане на обезщетение в размер на 10000,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода 01.01.2015 г. - 01.05.2015 г., изразяващи се в преживени болки и страдания, гняв, безпокойство, безпомощност, безсъние, нервен срив, като последица на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация на Затвора - гр. Б. дол да осигури спазване на правилника за вътрешния ред от други пребиваващи в този затвор лишени от свобода, ведно с лихвата, считано от 01.01.2015 г. до окончателното заплащане на исковата сума от ГД "ИН". За да постанови решението си, първоинстанционният съд е възпроизвел част от показанията на разпитаните по делото свидетели и е изброил приетите по делото доказателства, без да посочи в решението какво конкретно приема за установено въз основа на тях. След като е изложил съображенията си за допустимостта на предявения иск и е съобразил чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, е направил извод, че от "...анализа на фактите по предявените искове" не се установява да са налице кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ГД "ИН". Без излагане на конкретни аргументи е направил извод, че не е налице незаконосъобразно действие, съответно бездействие, доколкото такова не се установява "...от представените жалби и докладни записки на служители от затворническата администрация, както и от свидетелските показания". На следващо място е приел, че "...от доказателствата (писмени и устни) не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди..." за М., както и това, че твърдените вреди са произтекли от незаконосъобразни действия, респективно бездействия на администрацията на Затвора - гр. Б. дол. Обратно - от докладните записки се установявало, че на сигналите и жалбите е реагирано. Съобразено е, че М. не бил представил доказателства за влошено здравословно състояние, а преживените от него негативни психически преживявания следвало, според съда, да се преценяват в светлината на наложеното му наказание и статута на осъден на доживотен затвор. По тези причини съдът е направил крайния извод за неоснователност на иска предвид неустановяване на предпоставките за ангажиране отговорността на ГД "ИН" - неимуществена вреда и причинна връзка между влошеното здравословно състояние на М. и действия на администрацията. Решението е неправилно. То е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е формирал никакви фактически изводи на база приетите по делото писмени и гласни доказателства. Изброяването на част от писмените такива и възпроизвеждането на част от изнесеното от свидетелите пред съда, не представлява изясняване на спора от фактическата страна. В този смисъл, въпреки посоченото на страница втора, абзац трети от решението, че "Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства..." според настоящия състав в решението, предмет на проверка, липсва изложение на фактите по делото, въз основа на които съдът е направил правните си изводи. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за наличие на основание за отвод на съдията - докладчик, доколкото не се констатират такива по чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и не са твърдени от М. в хода на първоинстанционното производство. Неоправдано също така прави оплакване, че са приети доказателства, които не му били "доставени". Той е присъствал в съдебното заседание на 15.09.2015 г., когато е проведен разпита на свидетелите и е има възможност да се запознае с приетите по делото в предходното заседание доказателства. Оплакванията на касатора за повърхностен и формалистичен подход при постановяване на решението, в това число съобразяване на обиск, който не е твърдян в исковата молба обаче, са основателни. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно спорните факти. В мотивите на решението, предмет на контрол, не се съдържа преценката на писмените и гласни доказателства и изложение на фактическите констатации, направени въз основа на тях (чл. 236, ал. 2 ГПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Не се установява въз основа на анализа на кои факти "...по предявените искове" съдът е достигнал до извод, че не са налице кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ГД "ИН" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (виж страница втора, предпоследен абзац от решението). Не се установява също така въз основа на кои именно жалби, докладни записки на служители на затворническата администрация и свидетелски показания, съставът на АС - К. е достигнал до извод, че в спорната хипотеза не е налице незаконосъобразно действие, респективно бездействие на затворническата администрация (виж следващ абзац), това че претендираните вреди не са настъпили и не са произтекли от тях, както и приетото от съда, че администрацията е реагирала на подадените жалби и сигнали, какво е било дължимото нейно поведение и съобразено ли е то. В решението не е налице обсъждане и преценка на приобщените писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, а съдът обобщено се е позовавал на "...анализа на фактите по делото...", на "...доказателствата по делото (писмени и устни)...", на ангажираните доказателства и т. н., без до посочи кои от тях кредитира и кои не, както и какво приема за установено въз основа на тях. Предвид изложеното и по причина несъответствие на обжалваното решение с изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 172а, ал. 2 АПК, то следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС - К., предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. При новото разглеждане съдът следва да направи фактическите си изводи след като извърши анализ на всички относими към спора писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не и да направи съответните правни изводи. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение