Решение № 13831 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2009 г.

Решение № 13831 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8245/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно решение № 20 от 22.4.2009 г., постановено по адм. дело № 2610 по описа за 2008 година на Административен съд - София-град, с която е отменен РА № 20002622 от 27.12.2007 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 490 от 25.3.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта за отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Ива Слав - Станислав Богданов", - гр. София за данъчни периоди на м. 12.2004 г., м. 11.2005 г. и м. 12.2005 г. в размер на 8283,80 лв. със съответните лихви. Твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна. Развива подробни доводи в допълнението към касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение в тази му част, да се остави в сила РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "Ива Слав-Станислав Богданов", чрез процесуалния представител я оспорва, счита, че е неоснователна, решението на съда - правилно и следва да бъде оставено в сила. 2. Втората е подадена от ЕТ "Ива Слав-Станислав Богданов", чрез процесуалния представител срещу частта от съдебно Решение № 20 от 22.4.2009 г., постановено по адм. дело № 2610 по описа за 2008 година на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 20002622 от 27.12.2007 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 490 от 25.3.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 1, 2, 3, 8, 9, 10, 11 и 12 на 2004 година и м. 3 и 12 на 2005 година със съответните лихви по доставки от четирима доставчика. Счита решението за неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и приложена по делото писмена защита. Претендира отмяна на съдебното решение, отмяна на атакуваните актове и присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба я оспорва, счита, че е неоснователна и следва решението в тази му част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете касационни жалби, мотивите на атакуваното решение, данните по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: 1. Първата касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебно Решение № 20 от 22.4.2009 г., постановено по адм. дело № 2610 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, с която е отменен РА № 20002622 от 27.12.2007 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 490 от 25.3.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта за отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Ива Слав-Станислав Богданов" - гр. София за данъчни периоди на м. 12.2004 г., м. 11.2005 г. и м. 12.2005 г. в размер на 8283,80 лв. със съответните лихви. За да отмени акта съда е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства, включително издадени на доставчиците ДРА и РА за съответните периоди, за наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по фактури на "Гая" ЕООД в размер на 4 493, 80 лв. за данъчен период на м. 11 и 12.2005 г., на "Техком 2000-1" ЕООД за м. 12.2004 г. в размер на 3 000 лв. и "Перла 99" ООД в размер на 790 лв. за данъчен период на м. 12.2005 г. Решението в тази част е правилно. Постановено е след анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и са направени законосъобразни изводи. Няма допуснати никакви нарушения, които да водят до опорочаване на съдебното решение, в тази насока твърденията в касационната жалба са неоснователни. Съдът диференцирано е разгледал доказателствата и е приел, че фактурите са издадени от процесните доставчици, ДДС е начислен от регистрирано лице, спазен е реда по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (действащ за периода, данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика в съответния срок, допълнително са представени и данъчно-ревизионни и ревизионни актове, които са издадени на преките доставчици и е установено, че корекции по съответните периоди и по доставки, за които тези доставчици са изпълнители няма. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила като правилно. 2. Втората касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на касационен контрол по тази жалба е частта от съдебно решение № 20 от 22.4.2009 г., постановено по адм. дело № 2610 по описа за 2008 година на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 20002622 от 27.12.2007 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 490 от 25.3.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 1, 2, 3, 8, 9, 10, 11 и 12 на 2004 година и м. 3 и 12 на 2005 година със съответните лихви по доставки от четирима доставчика - "Ас Арт" ЕООД, ЕТ "Далекс - Драган Павлов", "Люсим 2001" ЕООД и "Перла 99" ЕООД. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за наличие на предпоставките по ЗДДС (действащ за съответните периоди) по счетоводствата на доставчиците и за получателя по доставките не е възникнало право на данъчен кредит. Тези изводи на първата съдебна инстанция са частично основателни - само за доставчика "Люсим 2001" ЕООД, издател на фактури за данъчен период на м. 12.2005 г. - № 1368 от 9.1.2005 г., № 1370 от 13.12.2005 г. и № 1375 от 19.12.2005 г. Съвкупно доказателствата по делото, събрани и в съдебната инстанция не могат да обосноват извод за наличие на всички предпоставки по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит, включително от заключението на вещото лице. По отношение на останалите фактури и доставчици изводите са неправилни, дори влизащи в противоречие с приетото и описано по-горе при отмяна на процесния РА. Мотивите за това са следните: По отношение на непризнатия данъчен кредит в общ размер на 16448,35 лв. по доставки от "Ас Арт" ЕООД за данъчни периоди на м. 3, 8, 9, 11, 12, 2004 г. и м. 3.2005 г. е установено: Дружеството е с регистрация по ЗДДС от 29.12.1998 г. и е дерегистрирано служебно на 22.3.2005 г., следователно относно ДДС и съответно данъчния кредит по последната фактура, издадена на 26.03.2005 г., в размер на 725,56 лв. не е налице основната предпоставка - да е издадена от регистрирано по закона лице - чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) По отношение на останалите фактури - отказа на правото на данъчен кредит по тях е във връзка с ненамиране на представител на прекия доставчик. За да докаже твърденията си, макар констатациите по РА по ДОПК, издаден по този ред да не се ползват с презумптивна доказателствена сила, е изискана и допусната проверка от вещо лице по делото, което е надлежно установена практика по този вид дела. Както и са представени множество писмени доказателства. Неговите, на вещото лице, данни са, че останалите фактури са издадени от регистрирано лице и счетоводно отразени (някои от тях макар и по-късно), към тях са представени касови бонове, които отразяват надлежно плащане по същите. Вещото лице е направило проверка на счетоводството на този доставчик. Освен това са представени приемо-предавателни протоколи относно реалното предаване на стоките, предмет на процесните фактури, които приемо-предавателни протоколи са съотносими към тях по дати, цени и количества, данни за извършени последващи доставки. Допълнително следва да се отбележи, че към тези доказателства следва да се приеме и издадения на този доставчик ДРА № 634 от 1.8.2005 г., който макар да не доказва намиране на адрес на доставчика, сочи и включва всички процесни проверявани данъчни периоди, и в него липсват корекции по отношение на доставките, за които "Ас Арт" ЕООД е изпълнител от една страна и от друга страна като допълнителен аргумент - отказано право на данъчен кредит и разпоредбата на чл. 65, ал. 6 от ЗДДС (действащ за периода на 2004 г.). Тези писмени доказателства не са оспорени от другата страна и всички в съвкупност могат да оформят извод за наличие на предпоставки на признаване на правото на данъчен кредит на получателя по процесните фактури - коригиран размер от 15 722,79 лв. (без сумата по фактурата от 26.3.2005 г.). По отношение на фактурите, издадени от ЕТ "Далекс - Драган Павлов" за данъчен кредит за получателя по тях в размер на 6 347,50 лв. отказа е поради ненамиране на представител на търговеца. Отново в съответствие с изискванията да докаже твърденията си касатора е поискал и е била назначена експертиза и е установено отново от проверката на вещото лице - заключение от 28.11.2008 г., че дружеството е регистрирано по ЗДДС от 15.02.1999 г., прекратена регистрация на 2.9.2004 г. и процесните фактури са издадени от такова лице. Дадени са данни, че са отразени в кореспондиращи сметки 702 - Приходи от продажби на стоки и 4532 - Начислен ДДС - продажби със съответните стойности, 411 - Клиенти. Освен тези данни са представени договор и приемо-предавателни протоколи между касатора и доставчика, които не са оспорени от другата страна по надлежния ред при представянето им. Допълнително, не като основно доказателство, но няма как да бъде подминато заедно с всички останали по делото, следва да се приемат и данните от представени по делото ДРА № 324 от 22.07.2007. на този търговец, където няма корекции на извършените от него продажби. Следователно, съвкупно, те биха могли да докажат предпоставки по ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит в посочения размер. В този смисъл следва да се приемат и данните за доставчика "Перла 99" ЕООД за данъчен период на м. 12.2005 г. в размер на данъчния кредит - 757,44 лв. Проверено счетоводство, регистрирано лице, издадена фактура, плащане по банков път, плащане на ДДС - сметка, протокол от 19.12.2005 г. проверени сметки - 702, 4532, 304, 703 и т. н. и допълнително издаден РА № 21400724 от 16.10.2006. на органите по приходите без корекции. Представените решения по други казуси не биха могли да обвържат съда със съответните изводи, тъй като се касае за друг спор, други данъчни периоди, предпоставки и т. н., а настоящия спор се разглежда при събраните в него доказателства. Решението в тези части е неправилно и тъй като липсват основания за да се приеме, че са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане, то няма пречка да се постанови такова по същество и се отмени РА в посочените части. Съобразно тях следва на страните да се присъдят и направените разноски. В полза на директора на Д "ОУИ" - гр. София юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв. - до размера на един адвокат - чл. 161, ал. 1 от ДОПК, а на другата страна - 2 859 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение