Решение № 15825 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2018 г.

Решение № 15825 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М., [гражданство], против решение № 5498 от 29.09.2017 г. по адм. дело № 7136/2017 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против решение № 9255 от 10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Допълнително в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Грошлева, жалбоподателят представя за първи път писмени доказателства, по отношение на които поддържа, че са относими към предмета на касационна проверка. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено атакуваното решение, а делото като преписка върнато на Председателя на ДАБ за ново произнасяне при съобразяване на новопредставените писмени доказателства. Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Чолаков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в депозираните писмени бележки. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Р. М., [гражданство], против решение № 9255 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд. Смята, че неправилно съдът е споделил извода на административния орган, че не са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, като поддържа, че този извод е основан единствено на приложените по делото справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за ситуацията в Иран, но съдържащата се в тях информация е непълна и съдържа лични възприятия на лицата, изготвили същата. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Въз основа на събраните доказателства, е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано не я е кредитирал. Приел е, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Съдът е счел, че жалбоподателят е "мигрант" – лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за "бежанец", в контекста на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Иран, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Обосновал се е с факта, че се установяват проблеми, свързани с нарушаване на човешките права, но те не са от естество да правят невъзможно съществуването на населението в относително спокойна среда. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. От административната преписка е доказано, че кандидатът за бежански статут е влязъл нелегално в страната през месец юли на 2016 г. с помощта на трафикант, като бил задържан от българските власти на РД "Гранична полиция"- Драгоман, при опит да напусне територията на РБ и да влезе в Сърбия. Крайната му цел била Германия, но обстоятелствата го принудили да подаде молба за международна закрила. Настоящата инстанция споделя изводите на административния орган и на АССГ, че твърденията на жалбоподателя са противоречиви, неправдоподобни и непоследователни, поради следното: Р. М. твърди, че е [вероизповедание] и като такъв не е можел свободно да изразява религиозните си възгледи, заявява, че по баща е [етнос], по майка [вероизповедание], и в крайна сметка- [вероизповедание], но същевременно не може да си спомни кой клон от [вероизповедание] изповядва. Познанията му за [вероизповедание] са оскъдни, а практикуването на [религия] се изразява в това, че когато бил дете баба му го напръскала с вода. Преди 6-7 години престанал да посещава часовете по религия в университета и заради изповядването на [вероизповедание] бил отстранен от университета, като допълва, че с връзки бил възстановен. По твърденията на лицето, след завършване на университета то е започнало работа като военен, а впоследствие и като "шеф на малка бригада в полицейски участък". В заключение твърди, че е взел решение да напусне Иран заради разправии и проблеми със свой колега от полицейския участък, който изповядвал крайния ислям. След извършения анализ на горепосочените обстоятелства от бежанската история на лицето, обосновано и в съответствие с данните по делото, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че Р. М. не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Преценката на бежанската му история, логически свързана с предоставените данни непосредствено при влизане в страната и последващото му поведение, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Следва да се подчертае, че Р. М. е поддържал, че проблемите му в Иран са започнали преди 7 години, когато като студент е участвал в протестни действия срещу властта, но същевременно е твърдял, че след тези действия нищо неблагоприятно не му се е случило и е продължил да следва, като е бил единствено отстранен за един месец от университета заради непосещаване на часовете по религия. Основателно ответникът по касация поддържа, че същото не може да се счете като репресия или форма на преследване лично срещу Р. М.. Трудно може да се възприеме като състоятелно и твърдението на жалбоподателя, че е бил обект на репресия от страна на официалните власти в Иран, след като същевременно лицето е заемало поста началник на бригада в полицейски участък в държавата си по произход. Всъщност в противоречие с поддържаното по- горе, като конкретна причина за напускането си на Иран жалбоподателят е посочил възникнал конфликт между него и негов колега полицай, който бил ревностен мюсюлманин, но никъде от данните по делото не произтича извод, че именно в резултат на това събитие не са настъпили вредоносни последици за него, било е осъществено насилие или преследване по смисъла на ЗУБ. Не може да бъде аргументирано и наличието на основателен страх от преследване по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В допълнение към мотивите на първостепенния съд следва да бъде посочено още, че в проведено интервю по предоставяне на закрила с рег. № УП-5024/23.01.2017 г. съпругата на жалбоподателя- М. А., с която заедно са подали молба за закрила пред ДАБ при МС, е посочила съвсем различни причини за съвместното напускане на страна по произход, които биха могли да бъдат характеризирани като такива от криминален характер. В дадените пред настоящата инстанция обяснения лично от жалбоподателя се акцентира, че при арестуването си той не е посочил истинското си име, защото е бил напътен от "един човек", че ако го стори има вероятност да има неприятности. Лицето сочи още, че в интервюто бил наблегнал на факта, че има друго име, но от съдържанието на документа се установява, че е отговорил отрицателно на въпроса има ли други използвани имена. тези действия на Р. М. налагат извод, че е склонен да използва различни версии и да представя неверни данни за изграждане на бежанска история единствено с цел получаване на международна закрила в РБ. В контекста на изложеното следва да бъдат обсъдени и представените пред Върховния съд писмени доказателства и тезата на жалбоподателя, че едва в рамките на настоящото производство му се предоставя възможност за адекватно реализиране на процесуалните му права. Видно от протоколите от проведените съдебни заседания, лицето се е явявало лично и с назначения служебен защитник, който го е представлявал надлежно, поради което застъпената теза за игнорирането му, за целенасочено непредоставяне на възможност да ангажира доказателства, не може да бъде възприета. Що се отнася до представените в касационната инстанция писмени доказателства, сред които документ за самоличност, от който е видно, че действителното име на лицето е Х. А., искане за издаване на шофьорска книжка, диплома за завършено висше образование, документ относно националния номер на лицето в Иран и адреса му на пребиваване в държавата по произход, призовки, от които е видно, че лицето е търсено от националните власти в Иран за престъпление от общ характер, както и съдебна преписка, от която е видно, че братът на жалбоподателя е търсен във връзка с това, че Р. М. не е бил намерен във връзка с повдигнатото му обвинение, то настоящият състав намира, че същите не само не могат да бъдат преценени като такива, подкрепящи касационните оплаквания, а потвърждават извода на първоинстанционния съд, че изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване. Не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на С. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е оценил ситуацията в Иран в контекста на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Базирайки се на информацията в приложената по първоинстанционното дело официална справка, а наред с това и на тази, представена пред настоящата инстанция, настоящата инстанция приема, че не се доказва в Иран наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.);. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че справките са частни свидетелстващи документи и като такива- без доказателствена стойност. Напротив, справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение