Решение № 7086 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2014. г.

Решение № 7086 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2014. г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 5307 от 4.08.2014 г., по адм. д. № 8635 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Мавулу Дестен, непридружен непълнолетен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба, неправилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на Мавулу Дестен, непридружен непълнолетен решение № 1090/18.07.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът изяснил спора от фактическа страна и е въз основа на установените по делото релевантни факти е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение административнопроизводствените правила и материалния закон. Фактите, установени от първоинстнационния съд следва да се възприемат от настоящата инстанция, с оглед необорването им и предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК. Видно от доказателствата по делото, административното производство пред ДАБ е започнало с молба на кандидата от 2.01.2013 г., Същия ден молителят е запознат чрез писмени указания с превод за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията му, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Съгласно декларираните и отразени в регистрационния лист данни кандидатът, с етническа принадлежност - муконго, гражданин на Конго по религия католик, с основно образование, без професия, говорещ френски и лингала, неженен, без документи за самоличност. Самоличността му е била установена въз основа на подписана декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ. Със заповед № ЗД-РД09/05/15.01.2013 г. на директора на ДСП - Красно село на лицето е определен представител на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДет вр. чл. 25, ал. 5 от ЗУБ - Т. П. П., на длъжност "социален работник" в отдел "Закрила на детето" в ДСП - "Красно село". Същата е присъствала на проведените по-късно интервюта с лицето. На 16.01.2013 г. с лицето е било проведено първо интервю На него кандидатът потвърждава данните от регистрационния лист. Заявява, че имал единствено акт за раждане, който изгорял заедно с къщата му на 4.03.2012 г. Същия ден родителите му получили заплаха. Домът му бил близо до военната база "Мпила". Вследствие на експлозия в лагера се запалил и къщата. В пожара загинали и двамата му родители. Напуснал Конго през октомври 2012 г. със самолет до Атина, трети човек му бил осигурил документи на негово име, за които не знае дали са били истински. Отишъл в Гърция, за да учи. След седмица започнал да работи. Настоявал веднага да започне училище. Тогава лицето, при когото отседнал го изгонил. Не е имал при кого да отседне. Два-три дни вървял пеша. Срещнал едни полицаи, които го арестували и го завели в Дави. Докумените били останали у лицето, при когото бил отседнал. Не знаел, че е влязъл в България нелегално. Като държава цел посочва Гърция, с намерението да учи. Иска да остане в България. Напуснал К. защото след смъртта на родителите му нямало кой да се грижи за него. С решение (л. 28) № 3676/4.02.2013 г. е образувано производство по предоставяне на статут на молителя. На 20.03.2013 г. с лицето е било проведено второ интервю. В него заявявя, че е от племето баконго, но не говори езика. Потвърждава за експлозията във военната база. Твърди, че в родината поради експлозията не е имал къде да живее, няма родители, които да се грижат за него. Тогава напуснал училище. Не членувал в политическа партия или организация, не е влизал в контакт с религиозни, политически, терористични или паравоенни организации. Не е имал никакви проблеми с полицията, армията или властите освен следния - правителството не подпомогнало по никакъв начин пострадалите, не им дало парично обезщетение. В т. 24 посочва, че властите започнали да издирват подателите на неудовлетворените молби за обезщетение и да отвличат отделни хора. И той се страхувал да не го отвлекат. Не можел да отиде да живее при своя леля, защото домът й бил малък. Лично той никога не бил заплашван, бит или насилван, арестуван, съден и осъждан. Страхува се обаче да се завърне, защото държавата/правителството можело да го убие заради издигнатите искания. Във връзка с изясняване на статута на лицето - кандидат за закрила като непридружен непълнолетен в хода на административното производство, той е бил представляван от орган при Дирекция Социално подпомагане. Правилна е преценката на съда, че въпреки назначението липсва становище и доклад на социалния работник, каквото е изискването на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, съгласно който при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значени, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите на убежището, а непридружените непълнолетни се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът, и е изрично закрепен в законодателството на ЕС /Директива 2011/95/, Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т.н. Този принцип, макар и изрично да не е закрепен в ЕКПЧ се съблюдава и от ЕСПЧ в съдебната практика /решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия и посочено по делото Rahimi срещу Гърция, решение от 5.04.2011 г./ Съгласно посочената практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат грижи за тях. В светлината на посочения принцип липсата на доклад или становище от социалния работник в рамките на административното производство пред ДАБ, което само по себе си е нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, представлява съществено административнопроцесуално нарушение на производството по предоставяне на закрила. Правилна е преценката за това, че то е основание за незаконосъобразност на решението на председателя на ДАБ. Правилна е преценката и за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД. Тази преценка, направена в рамките на прилагане на принципа за висшия интерес на детето, води до обоснован извод за нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. Правилни са указанията на съда, дадени до органа които същият следва да изпълни при новото разглеждане на преписката. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд