Решение № 10518 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2017 г.

Решение № 10518 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 13469/09.12.16 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 6337/2014 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед № РД 20-1059 от 19.12.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Решението е постановено по жалба на "Е. Р." ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От допълнението към касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Е. Р." ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора правилна е преценката на съда, че на отмяна по реда на чл. 99 от АПК, законодателят е визирал тези актове, с които административния орган се произнася по същество, какъвто настоящият случай не е. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния съдебен състав на ВАС е образувано по жалба на "Е. Р." ЕООД срещу заповед № РД 20-1059/19.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните. С оспорената заповед, министърът на земеделието и храните на осн. чл. 99, т. 2 и чл. 100 АПК във връзка с искане за възобновяване на административното производство, направено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е възобновено административното производство по издаване на своя заповед № РД 20-990/04.10.13 г. и е отменил последната, като е оставил без уважение жалбата на дружеството с рег. № 94-3524 от 01.07.2013 г. на МЗХ. Отменената заповед е била издадена в производство по глава шеста от АПК по жалба на "Е. Р." ЕООД против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР 2007 - 2013 за кампания 2011 и извършена калкулация на субсидията по мярка 214 "АЕП" за кампания 210 с изх. № 01-2600/5007 от 14.06.2013 г. на ДФЗ. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че с оспорената заповед, в производство по чл. 99 и сл. АПК, министърът на земеделието и храните е отменил своя предходна заповед, издадена в качеството му на горестоящ орган, сезиран с жалба срещу уведомително писмо. Съдът е формирал извод, че съобразно разпоредбите, регламентиращи производството по възобновяване на производствата по издаване на административни актове, министърът на земеделието и храните не е разполагал с правомощието да възобнови производството по издаване на своя заповед, издадена в производство по глава шеста от АПК и да отмени тази заповед, тъй като отменената заповед не е нито индивидуален, нито общ административен акт, каквито са визираните в чл. 99 АПК. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. То е съответно на обективната обстановка по спора и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Към съображенията, изложени от съдебния състав, постановил обжалваното решение, които напълно се споделят от настоящия, касационен състав, може да се добави и следното. Както правилно се сочи от представителя на Върховната административна прокуратура, със Заповед № РД 20-990/04.10.2013 г. на министъра на земеделието и храните, въпросът не е решен по същество, а преписката е върната на компетентния орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по същество. Тоест, отменената с процесната заповед, предходна заповед на министъра, не е акт по същество. Тази заповед не е издадена в хипотезата на чл. 97, ал. 2, предл. 1 АПК. Следователно и на посоченото основание, не може да се приеме, че заповедта, която е отменена с оспорената процесна заповед е индивидуален административен акт, каквито доводи се навеждат от касатора. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд