Решение № 9590 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2009 г.

Решение № 9590 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9777/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Рафорс" ЕООД с управител Ирена Пасева моли да бъде отменено решение от 7.01.2009 г. по адм. д. № 637/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2040-1668/23.10.2006 г. на ТД-София, офис Оборище като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да му бъдат присъдени разноски. Жалбоподателката Ирена Пасева, редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Рафорс" ЕООД против РА № 2040-1668/23.10.2006 г. на ТД-София, офис Оборище. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е извършена на Ирена Йорданова като собственик на ЕТ "Рафорс-Ирена Йорданова" и е конституирал Йорданова като жалбоподател. РА е издаден от редовно овластен орган по приходите. В РА не е признат данъчен кредит по фактура № 15783/07.01.2005 г. /погрешно посочена в решението като издадена на 7.01.2006 г./ на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 68, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.), тъй като фактурата е анулиране, Издадена е фактура № 15823/17.02.2005 г. със същите стойности и ДДС. В описа на наличните активи е включена анулираната фактура, а фактура № 15823/17.02.2005 г. не е включена. Последната фактура не е отразена в дневника за покупки и данъчните регистри на ревизираното лице. Вещото лице е дало заключение, че по фактура № 15823/17.02.2005 г. плащането е извършено на 10.01.2005 г. по банков път. Първата фактура от 7.01.2005 г. не е отразена в дневниците за продажби за м. 1.2005 г. на доставчика, не е издадено кредитно известие и не е вписано в дневника за продажби. На фактурата е изписано "анулирана". За извършеното плащане на 10.01.2005 г. е издадена фактурата от 17.02.2005 г., която е отразена в дневника за продажби и осчетоводена в счетоводството на доставчика. В описа на наличните активи към 23.03.2006 г. е отразена анулираната фактура, по която данъкът не е начислен от доставчика. По втората фактура от 17.02.2005 г. данъкът е начислен от доставчика, но не е отразена в дневника за покупки на ревизираното лице, нито в описа на наличните активи към 23.03.2006 г. и в дневника за покупки за м. 3.2006 г. Съдът е приел, че в съдебното производство не са установени факти различни от възприетите в РА и основание за признаване на правото на данъчен кредит, и е отхвърлил жалбата против РА. С решение от 25.04.2006 г. предприятието на ЕТ "Рафорс-Ирена Йорданова" е прехвърлено на "Рафорс" ЕООД и на основание чл. 15, ал. 3 ТЗ правилно съдът е приел, че приобретателят на предприятието на едноличния търговец има право да обжалва издадения РА на Ирена Йорданова като собственик на едноличния търговец и е конституирал Йорданова като жалбоподател по делото. В жалбата не се посочени фактически обстоятелства. Посочените касационни основания не са допуснати от съда в обжалваното решение. В РД е констатирано, че едноличният търговец е регистриран по ЗДДС (отм.) на 22.03.2006 г. Правилно органът по приходите и съдът са приели, че анулираната фактура с неначислен по нея данък по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.) - лицето да има данъчна фактура за признаване на данъчен кредит върху наличните активи към момента на регистрацията по ЗДДС (отм.). Не е налице и хипотезата на чл. 69 ЗДДС (отм.), тъй като начисленият по втората фактура данък, активите и фактурата не са отразени в дневника за покупки, нито са включени в регистрационния опис. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 296,67 лв, тъй като останалата част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдена от окръжния съд По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,