Решение № 9092 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2019 г.

Решение № 9092 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк. Атанасова срещу решение № 143 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело № 187/2019 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отменена заповед за налагане на принудителни административна мярка (ЗПАМ) № 180-ФК/20.05.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Разград, Индустриална зона, стопанисвана от "Пилко" ЕООД - гр. Разград, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни и Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Пилко" ЕООД - гр. Разград разноски по делото в размер на 950 лв. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че от приложени в административната преписка доказателствата и тези събрани в хода на съдебното производство се установява по несъмнен начин извършеното от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС във връзка с чл. 59б, ал. 1, във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства и като такова, то винаги засяга държавен интерес и задължава компетентния орган да наложи ПАМ. Изводът на административния съд, че наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона е в противоречие с чл. 22 ЗАНН. Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Пилко" ЕООД, в представено по делото писмено становище намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. По делото не е имало спор по фактите. Установено е, че на 23.04.2019 г. е извършена съвместна проверка от органи на НАП, МВР, ДАМТН и др. на обект - бензиностанция, находяща се в гр. Разград, Индустриална зона, собственост на "Пилко" ЕООД - гр. Разград, за спазване на данъчно-осигурителното законодателство, в частност разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ. С протокол от 23.04.2019 г. е установено, че поради технически проблем - в дистанционната връзка в НАП не е подадена информация за акцизен данъчен документ (АДД) на 03.04.2019 г., 12.04.2019 г. и 06.03.2019 г. На 16.05.2019 г. е извършена нова проверка на същия обект във връзка със спазване на изискванията на Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ. При проверката били констатирани нарушения във връзка с доставки на дизелово гориво по АДД № 0000000004391470/05.03.2019 г. горивото е получено в обекта на 06.03.2019 г., а АДД е въведен през ЕСФП и подаден към НАП на 24.04.2019 г.; по АДД № 0000000004480107/11.04.2019 г. горивото е получено в обекта на 12.04.2019 г., а АДД е въведен през ЕСФП и подаден към НАП на 24.04.2019 г. и по АДД № 0000000004452672/03.04.2019 г. горивото е получено в обекта на 03.04.2019 г., а АДД е въведен през ЕСФП и подаден към НАП на 24.04.2019 г. Посочените констатации са били отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0306779 от 16.05.2019 г. и въз основа на него е издадена оспорената ЗПАМ, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Разград, Индустриална зона, стопанисвана от "Пилко" ЕООД - гр. Разград, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и са разпитани свидетели. Вещото лице е дало заключение, че във връзка с доставките на дизелово гориво по горепосочените АДД дружеството е опитвало да подаде многократно информация към НАП, като повечето опити завършват със записи "Busy", което вероятно означава, че отсрещната страна е заета и не отговаря. Следва запис "odgovor CheckStatus31: ERROR 16 Open failed! ERR: 145" - вероятно съобщение за грешка, следван от - "odgovor CheckStatus31: OK", и "Uspesno slanje DeliveryPaper u NAP". Последният запис, въпреки този за грешка преди него, е за успешно изпращане на данните към НАП. Аналогична е ситуацията с подадена информация за всички АДД. За да отмени ЗПАМ, съдът е приел, че доказателствената сила на протокола за извършената проверка не е опровергана и е доказано, че дружеството не е подало в НАП данни за трите доставки на горива на датите на получаването им, но оспореният административен акт не изпълнява целта на закона. Административният съд е посочил, че към момента на извършване на проверката на 16.05.2019 г. и към момента на издаване на ЗПАМ нарушението е било преустановено. При постановяване на спорното решение съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ и е взел предвид стотиците опити на дружеството да подаде информация за АДД, което е било неуспешно с оглед доказания технически проблем в дистанционната връзка с НАП. Посочено е, че този проблем е бил констатиран при предходната проверка на 23.04.2019 г. и е прието, че след като още тогава административният орган не е предприел налагане на ПАМ, не е в съответствие с целта на закона да стори това около месец по-късно във връзка със същите доставки на горива. По изложените съображения ЗПАМ е отменена. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че административният орган не е доказал по несъмнен начин виновно поведение на служители на дружеството за извършването на цитираното в заповедта нарушение, за да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Правилно административният съд е кредитирал заключението на вещото лице, като обективно и кореспондиращо с представените по делото доказателства. Видно от заключението на вещото лице, "Пилко" ЕООД е направило стотици опити да подаде надлежно информацията за трите АДД към НАП. Последните записи във връзка с всеки АДД са за успешно изпращане на данните към НАП, въпреки надписите за грешка преди тях. Обосновано е прието с първоинстанционното решение, че доказания технически проблем в дистанционната връзка с НАП не следва да се вменява в тежест на дружеството. С оглед фактите, на които основава прилагането на ПАМ, в тежест на административния орган е да докаже, че по вина на дружеството в НАП не са постъпвали своевременно данни от него във връзка с горепосочените АДД. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Достигайки до този извод, първоинстанционният съд е постановил мотивирано решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение