Решение № 14422 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2012 г.
ВАСI отделение05.11.2013 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 399/21.09.2012 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 941/2011 г., само в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "БУЛМАТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Малчика" № 4 срещу Ревизионен акт № 111100313/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, поправен с РАПРА № П-111100313/10.06.2011 г., потвърден с решение № 415/25.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17231.90 лв. по фактури № 10293/11.05.2010 г., № 10295/13.05.2010 г., № 10297/20.05.2010 г., № 102/02.06.2010 г., № 103/11.06.2010 г., № 221/30.08.2010 г., издадени от "Касида" ЕООД, а в частта му за разноските - за разликата над 12260 лв. до 12728.62 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 111100313/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, поправен с РАПРА № П-111100313/10.06.2011 г., потвърден с решение № 415/25.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "БУЛМАТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Малчика" № 4 в размер на 17231.90 лв. по фактури № 10293/11.05.2010 г., № 10295/13.05.2010 г., № 10297/20.05.2010 г., № 102/02.06.2010 г., № 103/11.06.2010 г., № 221/30.08.2010 г., издадени от "Касида" ЕООД. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14422 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14970/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба "БУЛМАТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Малчика" № 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. Светла Банкова, против решение № 399/21.09.2012 г. на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 941/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 111100313/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, поправен с РАПРА № П-111100313/10.06.2011 г., потвърден с решение № 415/25.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които основно се свеждат до следното: Небосновано съдът е кредитирал само представените от ответника писмени доказателства и е игнорирал тези, представени от жалбоподателя без да изложи мотиви за това. Не са преценени правилно свидетелските показания и комплексната съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на доставките на строителни услуги и стоки по процесните фактури. Претендира се отмяна на съдебното решение, вкл. в частта за разноските, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Русева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 728. 62 лв., определено съобразно материалния интерес по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 111100313/20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, поправен с РАПРА № П-111100313/10.06.2011 г., потвърден с решение № 415/25.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП Със същия на ревизираното дружество "БУЛМАТ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит с мотиви за недоказани реални доставки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9 и чл. 6 вр. чл. 25 ЗДДС в общ размер 523 346.21 лв. за данъчните периоди от м. февруари до м. април, м. август, м. септември, м. ноември и м. декември 2009 г.; от м. април до м. юни 2010 г. и м. август 2010 г. Определено е задължение за внасяне на ДДС в размер на 523 346.27 лв. и лихви 90 584.98 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, АСВТ е изложил следните мотиви в своето решение: По отношение на фактурите, издадени от "БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД с предмет строителни услуги: Обсъдени са конкретните дейности, описани в офертата, приложена към договора и е прието, че те изискват наличие на специализирана техника /собствена или наета/, с каквато изпълнителят, видно от счетоводните му документи не разполага. Не са представени доказателства и за това, че строителят разполага с персонал, квалифициран да управлява строителни и изкопни машини. Не се установяват направени разходи от доставчика във връзка с командироването на неговите работници до строителния обект в Смядово. От заключението на вещото лице Банчева и дадените обяснения в открито с. з. се установява, че счетоводството на доставчика не е водено аналитично по обекти и не може да се установи дали са отчетени разходи за конкретните обекти или за други. Обсъдени са свидетелските показания на свидетеля Златко Владов. Същите не са кредитирани, поради противоречие с установеното от вещото лице. Обсъдени са и свидетелските показания на свидетелката Гугушева и те отново не са кредитирани с оглед на обстоятелството, че тя е в трудово-правни отношения с жалбоподателя. Обсъдени са актовете обр. 19. Посочено е, че те не са изготвени по реда на Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ и нямат доказателствената сила, регламентирана в чл. 1, ал. 4 от същата. Относно доставките от "Ес Джи Партнерс" ЕООД за доставки на стоки: Към четири от фактурите липсват доказателства за предаване и приемане на стоките. Останалите пет приемо-предавателни протоколи не се кредитират, тъй като истинността на съдържанието им не се подкрепя от представените документи. Представен е само един пътен лист с маршрут Смядово - Баховци. Шофьорът Драмжиев е разпитан като свидетел и заявява, че е товарил стоки с Христо Доков - представител на продавача, само от Троян. Проверка в счетоводството на доставчика не е извършена нито в хода на ревизията, нито от вещото лице по назначената ССЕ, тъй като същият не е открит. Обсъдени са констатациите на вещите лица във връзка с използването на стоките при производството на готова продукция от страна жалбоподателя и е направен извод за това, че те не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, след като не е доказано по категоричен начин предаването и приемането на стоките. По отношение на доставките от "Ем Би Пи Комерс" ЕООД: Налице е несъответствие в датите, съдържащи се в приемо-предавателните протоколи и фактурите, а складовите разписки не кореспондират с пътните листове. Шофьорът Драмжиев не потвърждава да е товарил стоки от този доставчик. Вещото лице Банкова не е извършила проверка в счетоводството на този доставчик, поради неоткриването му и не е установила отчитането на направени плащания по фактурите. По отношение на доставките от "Евромел" ЕООД: Не се установява ползването на склад в Г. Оряховица, откъдето стоките са товарени, според дадените писмени обяснения в хода на ревизията. Договорът за наем, представен в съдебното производство, противоречи на посоченото в пътните листове. От страна на ревизираното дружество са представени експедиционни бележки с печат на "Касида" ООД като доставчик, а не на "Евромел" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Касида" ООД: В две от стоковите разписки са нанесени корекции без да е посочено от кого. Налице са противоречия в датите и другите данни на представените частни документи. Същите не са годни да докажат по категоричен начин изпълнението на сделките. Относно доставката от "Ангросист АБА" ЕООД на Битум БВ 60: Според декларация за съответствие № 582/10.05.2010 г., издадена от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, продуктът попада в клас за опасност 9 от Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе. Липсват доказателства за транспортирането му с автомобили, за които има издадено удостоверение по реда на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40/14.01.2004 г. и от шофьор, притежаващ съответното удостоверение за обучение. Така постановеното решение е правилно в следните си части: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по четири фактури, издадени от "БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД, през м. февруари, м. март и м. април 2009 г. с предмет - СМР по договор. Според приложените към договора оферти, възложителят /жалбоподателят/ възлага, а изпълнителят /"БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД/ приема да извърши СМР на два обекта, собственост на жалбоподателя - Химически завод в гр. Смядово и офис-сграда в гр. Габрово на ул. "Малчика" № 4. Към фактурите са приложени количествено-стойностни сметки /Акт обр. 19/, подписани от страните по договора за строителство, които са без дати /обстоятелство, важно с оглед преценката за това кога е настъпило данъчното събитие/ и както е посочил и първоинстанционният съд не могат да бъдат обвързани с фактурите, поради липсата на дати на съставянето им и поради това, че във фактурите не е посочено, че се издават на основание съставени актове обр. 19, установяващи изпълнени и приети СМР на определен етап от строителството. Дори и да се приеме, че се касае за актове обр. 19, целящи да удостоверят количество и вид на изпълнени и приети СМР, макар и без дата, а не само за количествено-стойностни сметки, то правилно органът по приходите и съдът са приели, че те не представляват актове, съставени по реда на Наредба № 3/31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, поради което не притежават доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, свързани с изпълнението на строежите, по чл. 1, ал. 4 от същата. Акт образец 19 е бил регламентиран в отменената Наредба № 1 от 15.07.1983 г. за прилагане на образците за актове, предвидени в правилника за капитално строителство, приета от Държавния комитет за планиране, БНБ и Министерство на строителството и архитектурата, отм. ДВ, бр. 3 от 12.01.1988 г. Същите продължават да се използват в практиката от страните по договорите за строителство като приемо-предавателен документ, установяващ завършването на строително-монтажни работи, на базата на който се извършва разплащане, доколкото във фактурата не може да се посочи цялата информация. Като приемо-предавателни протоколи, представляващи частни документи, целящи да удостоверят завършването и приемането на видове и количества СМР, представените такива са оспорени от страна на ревизиращите органи досежно истинността на удостовереното с него фактическо положение, като същите са приели, че страните не представят достатъчно доказателства, установяващи действителното извършване на СМР именно от страна на доставчика. Според офертите и количествено-стойностните сметки /актове обр. 19/, касае се за следните СМР - изкопаване на земни маси механично; укрепване на земни маси, натоварване и извозване на земни маси механизирано; полагане на неармиран бетон, изправяне на кангална стомана, изготвяне на армировка, изработка на кофраж от водоустойчив шперплат, полагане на тръбопровод, разрушаване на бетон, полагане на топлоизолация, доставка и монтаж на гипскартон на метална конструкция - система, ремонт на покрив, зидане с керамични тухли, зидане с газобетон, измазване и шпакловане, настилка от теракотни плочи; събаряне и разчистване на стара сграда. Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, за извършването на дейностите по изкопаване на земни маси механично, натоварване и извозване на земни маси механизирано, извозване на строителните отпадъци във връзка с разрушаването на стара сграда и разрушаването на бетон, са необходими съответните строителни машини и строителна техника, с каквито изпълнителят видно от справката за ДМА, не разполага. Не се представят от негова страна документи, установяващи наемането на такава техника и направени разходи във връзка с това. Не се представят доказателства за закупуване и доставка на необходимите строителни материали /тухли, газобетон, гипскартон на метална конструкция - система, теракотни плочи, кангална стомана, материали за топлоизолация, тръби и др. за тръбопровод, бетон и пр./. Според основното заключение на в. л. Банчева, счетоводната отчетност на разходите при доставчика не е водена аналитично по обекти, поради което е невъзможно да се установи направени ли са разходи за материали и външни услуги за обектите-собственост на жалбоподателя. Допълнително следва да се посочи, че съгласно подписания между страните анекс към договора за строителство № 1 от 01.07.2008 г. осигуряването на материалите за договорените СМР е задължение на възложителя. От страна на жалбоподателя в качеството му на възложител не са представени доказателства за закупуването на строителни материали и доставката им до строителните обекти. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че и счетоводни данни за закупуването на строителни материали и влагането им в строителството на посочените два строителни обекта при жалбоподателя липсват. Липсват данни дори и за това да са влагани в строителството бои, лакове и други артикули, произведени от дружеството-жалбоподател. Обстоятелството, че доставчикът разполага със скеле, според данните от сметката му, в която са заведени ДМА, което се използва в строителството, както и че има назначени по трудови договори строителни работници, на които са изплащани трудови възнаграждения, не е достатъчно, за да обоснове извод за това, че СМР, описани в приложенията към фактурите, са извършени от посочения доставчик. Неоснователен е доводът на касатора, че свидетелските показания не са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение. Показанията са обсъдени от съда и правилно е прието, че тези на свидетеля Владов, който твърди, че се е занимавал със строителството, тъй като е единствен съдружник със строително образование, противоречат на обстоятелствата, установени от ССЕ и другите писмени доказателства. Според ССЕ в същия период, в който са извършвани СМР на процесните обекти, доставчикът е получавал приходи от извършени СМР и на други строителни обекти, както и е извършвал разходи във връзка със строителството без да ги е отчел за конкретен обект. Според показанията на свидетеля Владов, други поръчки по времето, когато се е работило на обектите на "БУЛМАТ" ЕООД не са поемани от дружеството-изпълнител. Освен това, според показанията на свидетеля количествено-стойностна сметка е изготвяна и представяна на клиентите при подписването на договора за строителство. Приключването на дейностите се извършва поетапно - помесечно отчитане на извършеното или отчитане на определен вид дейности. В случая са съставени само едни документи - количествено-стойностни сметки без дати, в които е посочено, че са и акт обр. 19. Ако се кредитират показанията на свидетеля, то това би означавало, че са съставени само количествено-стойностни сметки, които са били представени на клиента при подписването на договора за строителство, но липсват протоколи за предаване и приемане на завършени СМР, подлежащи на разплащане. Правилно са преценени и показанията на свидетелката Гугушева, която е служител на дружеството-жалбоподател. Обстоятелствата, че дружеството-жалбоподател разполага с апартамент в Смядово, където биха могли да нощуват работниците и с бусове, с които би могло същите да са превозвани до обекта, косвено биха имали значение за доказване на факта, че работници на доставчика са работили на обекта-собственост на жалбоподателя в гр. Смядово, ако съществуваха и други доказателства, установяващи този факт за съответния период от време като например някаква отчетна форма за изработените от работниците часове по дати, който да е подписана от техния работодател /ръководител на обекта/ и от самите работници, доказателства за командироването им в Смядово и др. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4860 лв. по фактура № 393/13.05.2010 г., издадена от "АНГРОСИСТ АБА" ЕООД с предмет "Битум 60" 25, т. Правилни са изводите на ВТАС, че липсват доказателства за предаване и приемане, както и за транспортирането на продукта. Декларацията за съответствие № 582/10.05.2010 г., издадена от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, е представена по делото. Според същата, битум нефтен вискозен БВ 60 е предназначен за свързващо вещество в строителството и поддържането на асфалтови и пътни настилки. Декларацията се издава въз основа на Сертификат за производствен контрол № 014-НСИСОССП-039, издаден на 04.04.08 г. от Булгарконтрола АД, за оценяване на съответствието на строителни продукти с рег. № 14 от регистъра на МРРБ и Анализно свидетелство № 746/28.11.2008 г. Според декларацията продуктът съответства на Европейската спогодба за международен превоз на товари по шосе ADR (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г., ратифицирана със закон, обн., ДВ, бр. 28 от 1995 г.). UN № 3257, клас за опасност 9. Изискванията относно превоза, товаренето, разтоварването, към превозните средства и шофьорите, извършващи превози на опасни товари са регламентирани в Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение чл. 38.
от същата предвижда, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава на превозвача, ползвателя или собственика на ППС "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец съгласно приложение № 7 със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR. Съгласно чл. 39.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на издадените удостоверения за одобрение на ППС за превоз на опасни товари. Водачите на ППС за превози на опасни товари следва да са преминали специални курсове на обучение и успешно да са положили изпити съобразно изискванията на чл. 9, след което съгласно чл. 26, ал. 1 им се издава ADR удостоверение по образец съгласно приложение № 5 с валидност 5 години. Жалбоподателят твърди, че превозът на продуктът, предназначен за строителство, е извършен от него със собствената му цистерна, придобита по силата на сключен договор за лизинг /договорът и свидетелството за регистрация са приложени по делото/, но не представя доказателства за това, че тези цистерни са одобрени от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да извършват превози на опасни товари, нито за това, че те се управляват от шофьори, на които е издадено удостоверение за правоспособност да извършват такива превози, нито пътни листове или товарителници, установяващи изпращач, получател, превозвач, място на натоварване и място на разтоварване. Установеното от вещото лице по назначената допълнителна ССЕ, че продуктът е реализиран в същия ден с фактура № 2069/13.05.2010 г., издадена от жалбоподателя, с получател "Ади Комерс" ЕООД - Русе не е достатъчно, за да обоснове извод за осъществена реална доставка. Установеното не кореспондира с показанията на свидетелката Гугушева, която работи като организатор производство при жалбоподателя. Същата твърди, че доставката на битум във вид на гореща смес се е извършвала с транспорт на доставчиците. Продуктът е обработван в предприятието на жалбоподателя и е продаван като битумен грунд на "Ади Комерс" Русе. Този вид суровина не е превозвана с транспортни средства, собственост на дружеството. Относно доставките от "Ес Джи Партнерс" ЕООД: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 223, 224, 225, 226 от 31.08.2009 г., 94 и 95 от 30.11.2009 г., 102/17.12.2009 г., 105/19.12.2009 г. и 113/30.12.2009 г. с предмет смоли, пигменти и др. материали, необходими за производството на дружеството-жалбоподател, и баки с капаци. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че към първите четири фактури / 223, 224, 225, 226, всичките от 31.08.2009 г./ няма приложени приемо-предавателни протоколи, а само складови разписки за приемане на материални ценности в склада на дружеството-жалбоподател в Смядово с подпис на Г. Гугушева като приел върху копията, представени в съдебното производство. Представен е и пътен лист от 31.08.2009 г. с водач Стоян Драмжиев и маршрут Смядово-Баховци-Баховци-Смядово. Към останалите фактури са приложени приемо-предавателни протоколи, подписани от представляващите двете дружества за предаване на стоките в гр. Габрово и складови разписки, в които не е посочен склад-изпращач. Пътни листове към останалите фактури няма представени. Както и актовете обр. 19, обсъдени по-горе, така и приемо-предавателните протоколи, са оспорени от страна на ревизиращите органи досежно истинността на удостовереното с тях фактическо положение, и същите са приели, че страните не представят достатъчно доказателства, установяващи действителното извършване на доставките на стоките, във връзка с които са издадени фактурите. Поради тази причина, доказателствената им сила като частни свидетелстващи документи по отношение на удостовереното с тях фактическо положение, че стоките са предадени и приети от лицата, които са ги съставили и подписали, не е зачетена. Счетоводството на доставчика не е проверено от вещото лице по назначената ССЕ, поради неоткриването му. Доставчикът не е открит и в хода на ревизионното производство във връзка с извършването на насрещна проверка. Доказателства за това, че доставчикът разполага с необходимите количества от съответния вид стоки, за да е в състояние да ги предаде на получателя, за това къде се съхраняват /наличие на складови помещения/ и откъде са натоварени, не се представят. При разпита им двамата шофьори, които през процесния период от време са работили в дружеството-жалбоподател, заявяват, че са превозвали стоки от това дружество от различни големи складове в Илиянци, Световрачане, Троян. Шофьорът Драмжиев не потвърждава превоз на стоки от с. Баховци. По отношение на доставките от "Ем Би Пи Комерс" ЕООД: Правилно е посочено в обжалваното решение, че приемо-предавателните протоколи не доказват предаване и приемане на стоките по процесните фактури, тъй като са съставени през 2010 г., според датата, посочена в тях, а фактурите са издадени през 2009 г. В пътните листове е вписано името на шофьора Драмжиев и място на товарене в София. Разпитан като свидетел, същият не потвърждава да е извършвал превоз на стоки, получени от този доставчик. Счетоводството на доставчика не е проверено от вещото лице по назначената ССЕ, поради неоткриването му. Доставчикът не е открит и в хода на ревизионното производство във връзка с извършването на насрещна проверка. Доказателства за това, че доставчикът разполага с необходимите количества от съответния вид стоки, за да е в състояние да ги предаде на получателя, за това къде се съхраняват /наличие на складови помещения/ и откъде са натоварени, не се представят. По отношение на доставките от "Евромел" ЕООД: Според обясненията на представляващия дружеството, дадени в хода на ревизионното производство, стоките по фактурите, издадени на жалбоподателя, са съхранявани в негов собствен склад в Горна Оряховица, находящ се на ул. "Св. Княз Борис I" № 94. След извършена проверка на данните в информационната система "Кадастър и имотен регистър" органите по приходите са констатирали, че считано от 02.11.2009 г. складът е отдаден под наем на "ТИТАН-95" ООД за срок от две години, а фактурите са издадени през м. април 2010 г. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя договор за наем от 05.03.2010 г., сключен между "Евромел" ЕООД и Стефан Димитров за наем на склад, находящ се в Провадия. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че този договор не може да бъде обвързан с пътните листове, в които е отбелязано, че маршрутът е до Горна Оряховица. От страна на ревизираното дружество в хода на ревизионното производство действително към фактурите, издадени от този доставчик, са представени експедиционни бележки с печат на "Касида" ООД като доставчик и предал стоките, а не на "Евромел" ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Касида" ООД: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по шест фактури, издадени от "Касида" ЕООД - № № 10293/11.05.2010 г., 10295/13.05.2010 г., 10297/20.05.2010 г., 102/02.06.2010 г., 103/11.06.2010 г., 221/30.08.2010 г., с предмет пигменти и др. материали, необходими за производството на дружеството-жалбоподател, в общ размер 17231.90 лв. Към фактурите са приложени експедиционни бележки, съдържащи подпис и печат на двете дружества и стокови разписки за приемане на стоките в склада на дружеството-жалбоподател в Смядово, изготвени и подписани от Галина Гугушева в качеството й на лице, приело стоките. Същата е разпитана като свидетел и потвърждава, че е изготвила и подписала стоковите разписки. Към всяка фактура е приложен пътен лист, съответстващ като дата на издадените фактури, експедиционните бележки и стоковите разписки и с вписан маршрут Смядово-Варна-Варна-Смядово. При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на дружеството-доставчик от управителя и представляващ дружеството Митко Кънчев Добрев са дадени писмени обяснения, според които стоките са съхранявани в склад и предадени от склад, намиращ се в гр. Варна, ЗПЗ район Владислав Варненчик. Представено е копие от договор за наем от 03.05.2010 г. на складово помещение с площ 1000 кв. м., сключен с Димитър Иванов Димитров, фактурите и експедиционните бележки и фактури, издадени от "Зари-07" ЕООД и "Фърст" ЕООД за придобиване на стоките. Предходният доставчик "Фърст" ЕООД е открит и проверен в хода на ревизията и същият е потвърдил издаването на фактура от него с получател "Касида" ЕООД, представил я е заедно с опис на стоките по нея. Представил е също така фактура от предходен доставчик - "Уърлд Марк" ЕООД. При извършената проверка в информационния масив на ТД на НАП В. Търново органът по приходите е установил, че "Зари-07" ЕООД е включило в дневниците си за продажбите издадените през м. май и м. юни 2010 г. фактури на "Касида" ЕООД. Вещото лице по назначената ССЕ е проверило счетоводството на този доставчик. Установило е предходните доставчици по фактури и е проверило аналитична оборотна ведомост на сметка 304, в която са посочени началните салда, приход и разход. В счетоводството на жалбоподателя е констатирано, че няма придобити други такива стоки като тези по фактурите, издадени от "Касида" ЕООД, от други доставчици и че според фирмената спесификация, изготвена от технолозите на "Булмат" ЕООД, и техническата експертиза, приета по делото, получените материали са вложени в производството, а произведените стоки са продадени с описаните фактури. С оглед на описаната по-горе фактическа обстановка, настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че с решението на Административния съд-Велико Търново правилно и законосъобразно е потвърден РА в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците "БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД с предмет строителни услуги, "АНГРОСИСТ АБА" ЕООД с предмет Битум 60 25, т., "Ес Джи Партнерс" ЕООД, "Ем Би Пи Комерс" ЕООД и "Евромел" ЕООД с предмет стоки и материали за производството на бои и др. Доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство и представени допълнително от жалбоподателя в хода на съдебното производство, комплексната съдебно-технически и съдебно-икономическа експертиза, както и свидетелските показания са обсъди от първоинстанционния съд и правилно преценени. Показанията на свидетелката Гугушева установяват начина на съставяне на стоковите разписки от нея и попълването на пътните листове. Показанията на двамата шофьори установяват начина, по който принципно те са процедирали при получаването и транспортирането на стоките. Същите не установяват получаването и предаването на стоките от посочените доставчици, нито съдържат конкретика относно това къде са се намирали складовете, от които са товарени. Двете експертизи /техническа и счетоводна/ установяват, че получените стоки по процесните фактури са вложени от дружеството-жалбоподател в производството на готова продукция, която в последствие е реализирана като продадена на клиенти по описаните фактури. Те доказват едното от двете изисквания на закона за признаване правото на данъчен кредит, но това право не може да бъде признато, ако не е доказано другото условие - стоките да са реално предадени и получени от доставчика на получателя. По отношение обаче на последния доставчик - "Касида" ЕООД отново с оглед установените и описани по-горе факти, според настоящата касационна инстанция, са налице и двете предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. Само това, че в някои от стоковите разписки за получаването на стоките в склада на ревизираното дружество Галина Гугушева се е подписала като предал, а не като получил стоките, не е достатъчно като основание за некредитирането им и за непризнаване на правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение на АСВТ следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон само в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "БУЛМАТ" ЕООД срещу РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Касида" ЕООД и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, в което да бъде отменен РА в посочената му част. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на страните за първоинстанционното производство се дължат разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. За касационното производство разноски на ответника не се присъждат. В изпълнение на чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК на данъчната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. За касационното производство касаторът не заявява претенция за разноски. По компенсация дължимите на ответника разноски са в размер на 12260 лв.
Цитирани разпоредби
5- чл. 70, ал. 5 ЗДДС
- чл. 26, ал. 1
- чл. 38
- чл. 39
- чл. 9