Решение № 323 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 718/2008 г.

Решение № 323 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 718/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И като процесуален представител на М. М. М. от гр. С. срещу въззивното решение Старозагорския окръжен съд от 08.I.2007 г. по гр.д. № 615/2006 г., допълнено с решение от 28.VI.2007 г. В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал.1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно размерът на обезщетението не е увеличен, въпреки че е определен с първоинстанционното решение и не е отчетен и следващият период на търпени болки и страдания. Твърди се неправилност и на извода на въззивния съд, че не следва да се ангажира отговорността на родителя, на когото не е присъдено отглеждането на детето, като не е отчетено, че му е определен режим на свиждане. Иска се отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Ответниците по касационната жалба А. З. К., З. С. К., Н. С. С., С. М. С., С. С. С., П. Е. Г., Д. И. П., Е. Г. С. и С. А. К., всички от гр. С., не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решението на Старозагорския РС от 31.V.2006 г. по гр.д. № 14/2006 г. в частта по предявения срещу Е. Г. С. иск с правно основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД за присъждане солидарно на 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от М. М. срещу Е. С. иск за присъждане на 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В останалите му обжалвани части, с които Н. С. С., А. З. К., П. Е. Г., С. М. С., С. Ст. С., С. А. К., З. С. К. и Д. Ив. П. са осъдени да заплатят солидарно на М. М. 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените му от първите трима на 29.I.2003 г.увреждания, ведно със законната лихва, считано от 29.I.2003 г. до окончателното изплащане, и искът за разликата до пълния предявен размер 9000 лв. е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 29.I.2003 г. ответниците Н. С., Ал. З. и П. Е. нанесли на ищеца в училище побой, при който му причинили закрита черепно-мозъчна травма, сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание, двойно виждане поради недостатъчност на десния слепоочен мускул, счупване на носните кости с изкривяване на носната преграда със затруднение на носното дишане, оток, охлузвания и кръвонасядания на лицето и крайниците. Ищецът преживял случилото се много трудно. Оплаквал се от непрекъснато главоболие, станал мълчалив и затворен. Здравословното му състояние не е възстановено, предстои му да бъде лекуван за двойното виждане. НОХД № 692/2005 г. по описа на СтЗРС е приключило със споразумение, при което първите трима ответници са признати за виновни като съизвършители на деянието. При тези обстоятелства е направен извод, че съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено на 7000 лв. солидарно с оглед обстоятелствата, при които са настъпили вредите, че те са понасяни в продължителен период от време, а двойното виждане се търпи и понастоящем. Отговорност за обезщетението носят освен причинителите на увреждането и техните родители, с изключение на Е. С., баща на П. Е., с оглед разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД и на обстоятелството, че родителските права по отношение на него са предоставени за упражняване на майката Д. П. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е частична неправилно - само в отхвърлителната му част за разликата над 7000 лв. до пълния предявен размер обезщетение 9000 лв. Според ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди съобразно общественият критерий за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогноза за развитие. Установено е в разглеждания случай, видно от комплексната съдебно-медицинска експертиза, приета от първоинстанционния съд, и от съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р Р, приета от въззивния съд, че затрудненото носно дишане, причинено от изкривяването на носната преграда, и двойното виждане поради недостатъчност на десния прав слепоочен мускул поотделно са от характер да причинят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, че носното дишане е било затруднено в продължение на около 1 г. и 8 месеца, а двойното виждане е констатирано и при прегледа за нуждите на изготвената от в.л. д-р Р/месец ноември 2006 г., т.е. повече от три години и половина след побоя/, като е посочено, че лечението му е консервативно до изчезването му. Преценката и на тези обстоятелства, на уврежданията, причинили временно разстройство на здравето на ищеца, както и на психологичното им отражение, се налага извод, че за компенсиране на преживените и преживявани все още от ищеца болки и страдания му се следва обезщетение в размер на 9000 лв. Ето защо атакуваното решение в отхвърлителната му част за разликата над 7000 лв. до 9000 лв. следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се присъдят солидарно още 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.I.2003 г. до окончателното им изплащане. Неоснователно е оплакването срещу отхвърлителната част на въззивното решение относно Е. Г. С. Правилно е приетото от въззивния съд, че по силата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД отговорност се носи от родителя, който упражнява родителските права и при когото детето живее. В случая родителите на П. Е. са разведени с влязло в сила през 1997 г. съдебно решение и на майката е предоставено упражняването на родителските права, което включва и определяне на местоживеенето на детето при нея. Липсват по делото данни П. Е. да не е живеел при майка си. Без значение е определянето на бащата на режим на лични отношения с детето, тъй като краткотрайните контакти по този ред не са достатъчни за възпитание и за формиране личността на детето. По изложените съображения въззивното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,