Решение № 8903 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5248/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Б. А. Х. с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, депозирана чрез служебен защитник адв. Запрянова, против Решение 2529/17.03.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 184 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. Х. срещу Решение 12642/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти по делото, имащи съществено значение за личното му положение като търсещо закрила лице. По подробни съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен административния акт. Ответникът по касация Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Представя писмени доказателства справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. А. Х. срещу Решение 12642/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като лицето не е заявило конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос е съобразена приложената към делото справка от 29.01.2025 г. за страната на произход. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., както и тълкуването на дефинираното понятие "посегателство" в чл. 15, б "в" от Директива 2004/83/ЕО. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Не се установява да не е изследван съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Детайлно са анализирани всички заявени от него факти и обстоятелства, като въз основа на тях правилно е прието, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд Хасково, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на лицето. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Лицето е посочило, че не е имал проблеми на религиозна и етническа основа, не е бил арестуван и осъждан. Не членува в политически партии и организации. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Посочва, че е напуснал държавата си по произход заради войната и защото не иска да ходи в казарма. Всъщност самото лице е заявило също така, че не е получавало призовки за влизане в армията. В Сирия били останали родителите му, трима от братята му и седем сестри. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват данни и твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Административният съд подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в от Директива 2011/95 в действие. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като лицето не е представило доказателства член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени