Решение № 9222 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2011 г.

ВАСII отделение24.06.2011 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1672/02.12.2010 г. постановено по адм. дело № 44/2010 г. по описа на Административен съд-Пловдив, VI-ти състав. ОСЪЖДА Христоско Георгиев Христосков, от гр. Пловдив, ул. "Райно Попович" № 14, ап. 12, да заплати на Лиляна Борисова Папазова, чрез адв. Николай Ангелов, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева направени разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9222 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3710/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Христоско Георгиев Христосков, от гр. Пловдив, против Решение № 1672/02.12.2010 г. по адм. дело № 44/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците-физически лица, не се явяват и не се представляват. От Йордан Николов Йончев и Светлозар Георгиев Куцалов е постъпила молба-становище, с която молят за уважаване на касационната жалба, като основателна. От Христо Чобанов и Лиляна Папазова, чрез пълномощника им-адв. Ангелов, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Писмен отговор е постъпил и от ответника Стоянка Георгиева Христоскова, с който същата поддържа основателност на касационната жалба. Ответникът - кмета на община Родопи не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Христоско Георгиев Христосков за обявяване нищожност на Заповед № 1171/27.10.2006 г. на кмета на община Родопи, като неоснователна. Със заповедта, на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, вр. с чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, е одобрено попълването на кадастралната основа на кв. 6 по плана на с. Храбрино-I-ва вилна зона, община Родопи, област-Пловдив, с нов поземлен имот № 9, съгласно съставен Акт за непълноти и грешки № 6/24.07.2006 г. и скица-проект към него. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е валиден административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган и не страда от други пороци, представляващи особено съществено нарушение на материалния закон, на формата и процедурата по издаването, които да водят до нищожността й. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел относимите правно релевантни факти и е направил законосъобразни правни изводи за липса на нищожност на оспорения акт. Нищожността, като най-тежък порок на административния акт, е с различни проявни форми, като най-често срещаната е липса на материална компетентност у издателя му. В случая правилно е установено, че оспорената заповед, с посочения по-горе предмет, е издадена от компетентния административен орган-кмета на община Родопи, който по силата на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е компетентен да извърши процесното допълване на кадастъра с ПИ № 9, предвид на това, че за територията на община-Родопи, землището на с. Храбрино няма одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри. Между другото и самият касатор не е поддържал и не поддържа пред настоящата инстанция наличието на това основание за нищожност. По останалите възможни проявни форми на нищожност, съдът е изложил убедителни мотиви, които се споделят изцяло и от касационния съд. При проверката за наличието им спрямо оспорения акт, законосъобразно е прието, че такива липсват. Заповедта е издадена при спазване на формата, липсват особени съществени нарушения, опорочаващи процедурата по издаването й, както и такива нарушаващи материалния закон, водещи до нищожността й. Установените по делото факти обосновават приложението на съответната материалноправна разпоредба на чл. 53, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗКИР за допълване на кадастралната основа на с. Храбрино, с реституирания по реда на ЗСПЗЗ новозаснет имот № 9, поради което изводите на съда за отсъствие на нищожност, на последното от посочените по-горе основания се явяват законосъобразни и обосновани. По изложените съображения неоснователни са оплакванията срещу решението, с които се поддържа наличието на нищожност, поради незаконосъобразност и нищожност на реституционното решение за възстановяване собствеността на наследниците на Чобанови върху имот № 9. Доводите за нищожност на реституционното решение по ЗСПЗЗ са неотносими към предмета на настоящето съдебно-административно производство. Такива са и останалите оплаквания, визиращи нарушения в процедурата по издаване на процесната заповед, които са относими към съдебния контрол за унищожаемост на оспорения акт, но не и за нищожност. Ето защо обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото основателно е искането на ответницата Лиляна Папазова за присъждане на направените разноски за защита по отношение на адв. Николай Ангелов, в размер на 250 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2011 г. между нея и този адвокат. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, тези разноски следва да бъдат възложени на касатора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4