Решение № 13498 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2010 г.

Решение № 13498 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Бауформ" ООД, гр. София, представлявано от управителя Делян Тарабанов, срещу решение № 68 от 22.01.2010 г. по адм. д. № 3555/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 34 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи претенцията изцяло. Ответникът Дирекция за национален строителен контрол / ДНСК /, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни отменителни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взема предвид доводите на страните и извърши проверка на решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен иска на "Бауформ" ООД, гр. София, срещу ДНСК с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 20000 лева, предявени частично от 24479.16 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи претърпяна загуба от незаконосъобразността на заповед № ДК - 04 - 104/28.11.2007 г. на началника на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол. С решението е прекратено производството по делото в частта, с която се претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата 45760 лева, като в тази част, имаща характер на определение, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, и са направени обосновани и законосъобразни изводи. Безспорно е, че фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва кумулативното наличие на незаконосъобразен административен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност, вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат. В конкретния случай, при изяснена фактическа обстановка, правилно е прието, че не е налице вторият елемент, а именно: причинна връзка между претърпяната загуба, изразена в плащането на неустойка на купувача по предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж поради невъзможността строителството да бъде завършено в срок, и съдебно признатата за незаконосъобразна заповед № ДК - 04 - 104/28.11.2007 г. на началника на Столична РДНСК. По делото е безспорно установено, че процесният строеж е спрян с влязлата в сила заповед № ДК-02-СО-1/18.06.2007 г. на началника на Столична РДНСК на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ, тъй като е в несъответствие с предвижданията на ПУП и се отклонява от одобрения проект и като такъв е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от същия закон. Наличието на констатираното от органите на ДНСК несъответствие с плана и с одобрените строителни книжа не е било оспорено от възложителя на строежа "Бауформ" ООД, който поради визираното отклонение е предприел процедурата по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Издадената впоследствие заповед № ДК - 04 - 104/28.11.2007 г. на началника на столична РДНСК, с която е отменена допуснатата от главния архитект забележка без дата по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, е отменена с влязлото в сила съдебно решение на процесуално основание по съображение, че е издадена след 7-дневния срок по чл. 156 от ЗУТ, а не защото е материално незаконосъобразна. Изложеното обосновава правилността на извода на съда, че претендираните от ищеца вреди са в пряка причинна връзка със заповедта по чл. 224, ал. 7 ЗУТ от 18.06.2007 г. за спиране на строителството, а не с отменената с влязлото в сила решение на Административен съд София - град заповед от 28.11.2007 г.. Да се приеме наличието на пряка причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди би означавало ищецът да почерпи права от собственото си виновно поведение, станало причина за ограничаване на строителните му права. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, правилно претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При тези данни и при положение, че при служебната проверка се установи, че оспореното решение е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение