Решение № 11588 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 564/2009 г.

Решение № 11588 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 564/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Г. Кочев, в качеството му на началник на РУ - Никопол при ОДМВР - Плевен, срещу решение № 628 от 21.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1054/2008 г. по описа на Административен съд Плевен. Ответникът - Цветомир Гергов Гергов не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура пледира за основателност на касационната жалба по подробно изложени в съдебно заседание съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед рег. № 40 от 24.10.2008 г. на полицейски орган при РУ Никопол. За да постанови този резултат е приел, че административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на оспорения административен акт, с което е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, а спорът - да се реши на базата на събраните по делото доказателства. Обжалваната заповед не страда от пороци, каквито сочи жалбоподателя. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представения по делото към административната преписка акт за констатиране на проява на дребно хулиганство. Заповедта за задържане рег. № 40 от 24.10.2008 г. съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. По силата на специалната правна норма - чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има посочване на конкретни фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Такива може да се съдържат по преписката и в друг акт, какъвто в случая е актът за констатиране на проява на дребно хулиганство. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни обаче, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е имало "данни" по смисъла на закона за престъпление - на обществено място, в сградата на Районен съд Никопол и по време на съдебно заседание г-н Гергов е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение и уронване на престижа на административния ръководите на РП - Никопол. Това е достатъчно, за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. В този аспект неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорения административен акт не са посочени фактическите основания за задържането. Прилагането на такава мярка (по чл. 63 от ЗМВР) е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и законодателят не е предвидил други изисквания освен посочените в тази норма. Задържането, освен това, може да се предприеме с цел да се осигури възможността да бъде започнато разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Целта на мярката по чл. 63 от МВР не е да се наложи наказание за конкретно престъпление, а да се установи съпричастността на конкретно лице към извършено конкретно деяние и да се съберат данни за правилното му квалифициране. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно конституиране на страните и недопускане в процеса на процесуалния представител на ОДМВР - Плевен. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР " Полицейски органи са органите на Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция" и органите на съответните им звена в областните дирекции, органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и на дирекция "Вътрешна сигурност". Предвид това страните са били правилно конституирани от съда. Вярно е, че съдът е процедирал неправилно, като не е допуснал участието на процесуалния представител на ОДМВР - Плевен в процеса, който е бил надлежно упълномощен и се е явил в съд. заседание (което е отразено и в протокола от съд. заседание, проведено на 20.11.2008 г.), нито е уведомил за жалбата ОДМВР - Плевен, която по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК има качеството на заинтересована страна. Но това нарушение не е от категорията на особено съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Не е преграден пътя за участие на ОДМВР - Плевен в процеса, макар и на касационна инстанция, тъй като съгласно чл. 210, ал. 2 от АПК право на касационно оспорване имат и лицата, спрямо които решението има сила макар и да не са участвали в делото. Такова оспорване обаче от страна на ОДМВР - Плевен не е налице. От друга страна по делото е участвал процесуален представител на Прокуратурата на РБ, който съгласно чл. 16, ал. 1 от АПК следи за спазване законността в административния процес. Пред вид изложеното настоящата инстанция намира обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата - за неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение