Решение № 5857 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2010 г.

Решение № 5857 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Иван Власов" - гр. Смолян, ул. "Младост" № 2 против решение № 1147/26.07.2010 г. на Пловдивския административен съд - Първо отделение, III - ти състав, постановено по адм. д. № 310 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на търговеца срещу РА № 210900233/28.10.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Смолян, потвърден с решение № 853/15.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Иван Власов" са определени публични задължения за внасяне, както следва: ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 23 100 лв. за данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 12.2008 г. по фактури, издадени от ЕТ "Николай Алексиев", "Строй Билдинг България" ЕООД, "Строй Констракшън България" ЕООД, "Трансмит" ЕООД, "Стройкомерс ВС" ЕООД, ведно с лихви общо в размер на 3 576,23 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 12 643,62 лв., ведно с лихви в размер на 759,08 лв.; задължения за осигурителна вноска по ДОО за довнасяне в размер на 4 646,40 лв., ведно с лихва в размер на 561,47 лв. и окончателна вноска за ЗО за довнасяне в размер на 1 267,20 лв., ведно с лихва в размер на 83,83 лева. Едноличният търговец е осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 1 382,76 лева. От касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Строителството дава възможност за наемане на външен изпълнител, тоест не е абсолютно необходимо работниците да работят по трудов договор. Изпълнените видове работи не предполагат притежаване на технически и материален ресурс. Едноличният търговец няма възможност да проучва обстоятелствата кой и по какъв начин е работил с изпълнителя. Към момента на издаване на фактурите са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 6 ЗДДС. Поради кризата ЕТ "Иван Власов" не е ангажирал заключения по съдебни експертизи във връзка с извършването на СМР. Ограниченият брой работници не могат да реализират обема на работата, отчетен за ревизираната 2008 г. Неправилно са присъдени разноски, тъй като в бюджета на НАП е предвидено трудово възнаграждение на юрисконсулта. Касаторът моли за уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от ст. юрисконсулт Стоянов. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Към момента на издаване на фактурите първите двамата доставчици са били с прекратена регистрация по ЗДДС, аналогична е ситуацията и при третия доставчик, който не е притежавал материална и техническа обезпеченост. Процесните услуги не са изпълнени реално по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Отсъствието на реално осъществени разходи налага извода за дължимост на данъците по чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 10 ЗКПО и увеличението на финансовия резултат. Законосъобразно са определени за довнасяне вноските по КСО и ЗЗО. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Съдът е установил следната фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция: Отказано е право на данъчен кредит в размер на 4 600 лв., на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДДС по фактури № 38/23.05.08 г., № 39/30.06.08 г., № 47/22.12.08 г., издадени от ЕТ "Николай Алексиев". В законоустановения срок от връчване на искането, не са представени документи и обяснения. Направена е служебна проверка в информационния масив на НАП, както и е изискана справка за подадени уведомления по чл. 62 КТ. Власов е представил фактури, оборотна ведомост, журнали, дневници за продажби ведно със справки-декларации. Прието е, че доставчикът не разполага с необходимата обезпеченост на доставките. С жалбата до Д "ОУИ" оспорващият е представил договори и протокол обр. 19. РА в тази част е потвърден от съда. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 5 600 лв. поради липсата на доставка на услуги - СМР по фактури № 681/17.06.08 г. и № 682/20.06.08 г., издадени от "Строй Билдинг България" ЕООД. С ПИНП е констатирано дерегистриране на доставчика по ЗДДС, считано от 14.07.08 г. В срока след връчване на искането доставчика не е представил документи и обяснения. В досието на търговеца няма договори и документи относно техническата, технологична и материална обезпеченост на доставката. Справката по чл. 62 КТ е установила, че са били наети 5 лица. Според приходните органи не е доказана реалността на доставките. Отказано е правото на данъчен кредит в общ размер на 5 800 лв., на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за извършени СМР по фактури № 221/21.05.08 г., № 231/16.06.08 г. и № 234/18.06.08 г., издадени от "Строй Констракшън България" ЕООД. Като допълнително основание е посочена нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, доколкото към датата на издаване на фактурите доставчикът е бил с прекратена регистрация по ЗДДС. На доставчика е направена насрещна проверка, като изисканите документи и обяснения не са били представени. Служебната справка в масивите на НАП е констатирала дерегистриране на доставчика, считано от 4.06.08 г. Приходните органи са приели, че липсва обезпеченост на доставката. С жалбата до Д "ОУИ" - гр. Пловдив оспорващият търговец е представил договор и акт обр. 19. Съдът е анализирал събраните доказателства и е потвърдил РА в тази част. Не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 3 500 лв., на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС поради липса на регистрация по ЗДДС и нереалност на доставката, документирана с фактури № 11/3.11.08 г. и № 61/23.12.08 г., издадени от "Трансмит" ЕООД. На доставчика е извършена насрещна проверка. Констатирано е, че процесните фактури са с дати след дерегистрацията на лицето по ЗДДС. Служебната справка в масива на НАП е констатирала дерегистрация, считано от 27.10.08 г. Иван Власов не е представил изисканите документи и обяснения. Според съда законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. С РА не е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 3 600 лв., на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС - поради липсата на реална доставка и издаване на фактури № 31/12.12.08 г. и № 32/19.12.08 г. от дерегистрирания доставчик "Стройкомерс ВС" ЕООД. Насрещната проверка е констатирала дерегистрация, считано от 27.10.08 г. Процесните фактури са с дати след нея. Извършена е справка в информационния масив на НАП. Няма подадени уведомления по чл. 62 КТ. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Документираните по делото доставки предполагат наличието на съответната кадрова обезпеченост. Независимо от това дали работниците са ангажирани по гражданско или по трудово правоотношение, задълженото лице е трябвало да докаже този факт, както и че СМР са изпълнени от доставчиците, които са направили разходи за своите работници. Приходните органи са констатирали подаването на уведомления по чл. 62 КТ единствено от доставчика "Строй Билдинг България" ЕООД за пет броя лица - строител, общ работник. Но липсват доказателства относно материално-техническата обезпеченост на доставката. Твърдението на касатора, че естеството на дейностите не изисква такава обезпеченост, е недоказано. По делото не е изслушано заключение по СТЕ, което да провери на място какви дейности са изпълнени и с какви материално-технически средства. Едноличният търговец е бил наясно с възможността да поиска допускането на такава експертиза, но не го е направил по финансови съображения. Без такова заключение обаче и при липса на други писмени доказателства относно обезпечеността на доставките, са законосъобразни констатациите за нереалност на доставките. Отделно от това, за повечето доставчици е доказано и другото основание за непризнаване правото на данъчен кредит, свързано с издаване на фактурите от дерегистрирани лица. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на касатора за наличието на всички законови предпоставки, необходими за уважаване на неговата жалба. Доказано е по делото, че данъчният субект е отчел разходи, без да е налице документална обоснованост на същите. Дефиниция на това понятие е дадена в чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Доколкото процесните фактури не отразяват вярно документираната стопанска операция, то и е обоснован извода за липсата на документална обоснованост. Нарушена е и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО, поради което законосъобразно органът е преобразувал резултата и е определил данък по ЗДДФЛ. Оспорените осигурителни вноски за ДОО и ЗО на самоосигуряващото се лице Иван Власов за 2008 г. са в резултат на преобразуването на резултата в посока на увеличение. На основание чл. 6, ал. 8 КСО Власов дължи задължителните осигурителни вноски върху окончателния размер на осигурителния доход за 2008 г. Задълженията за ЗО са регламентирани в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, като размерът им се определя със Закона за определяне бюджета на НЗОК за съответната година. Относно тези задължения не са формулирани конкретни касационни оплаквания, поради което не следва да се излагат други доводи относно тях. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 22, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение