Решение № 12348 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2011 г.

Решение № 12348 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Варна (ОСИН) срещу решение № 2054 от 12.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2172/2011 г. от Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № Л-84 от 9.05.2011 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Ответницата Маргарита Пеева не взема становище по жалбата и не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № Л-84 от 9.05.2011 г. на началника на ОСИН Варна, с което на Маргарита Тодорова Пеева - началник група в сектор "Пробация" при в същата служба е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца за небрежност в служебната дейност и забавено изпълнение на заповед на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ППЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал относимите за спора доказателства, като касаторът не спори по същата. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е приел, че въведените в административния акт нарушения - "небрежност в служебната дейност" и "забавено изпълнение на заповед" не фигурират като такива в разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ЗМВР и недопустимо са приети за такива в правилника за приложението на закона. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 15 и чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), като е приел, че съгласно посочените текстове е недопустимо нормативен акт с по-висша сила да бъде изменян или допълван от нормативен акт от по-ниска степен. В конкретния случай този изводът в обжалваното решение, че недопустимо в ППЗМВР са детайлизирани дисциплинарните нарушения, посочени в ЗМВР е неправилен. Действително съгласно разпоредбата на чл. 15 нормативният акт следва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая обаче ППЗМВ е издаден в съответствие с нормата на чл. 12 ЗНА, тъй като урежда материята, за която е издаден, като в случая съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове урежда изчерпателно материята, до която се отнася. В чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВ като дисциплинарно нарушение е посочено общо неизпълнение на служебните задължения. В съответствие със законовите изисквания за издаване на правилник за приложение на закон в ППЗМВ е дадена детайлна уредба за вида наказания, които се налагат за неизпълнение на служебни задължения според вида и тежестта на това неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 3 дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за небрежност в служебната дейност, забавено и ли лошо изпълнение на заповед. В заповедта като правно основание са посочени първите две хипотези - небрежност в служебната дейност и забавено изпълнение на заповед, които нарушения безспорно са извършени от Пеева. Същевременно доколкото в разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 като дисциплинарно нарушение е предвидено неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители, а по т. 2 е прието като такова неизпълнение на служебните задължения, настоящият състав намира, че в случая са налице сочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Обстоятелството, че през периода 19.04.-28.04.2011 г. Пеева не изпълнила задължения, произтичащи от задължения по длъжностна характеристика и възложени й с разпореждане на прекия ръководител безспорно води до извод за извършено виновно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 предл. последно и т. 2 ЗМВР. Изпълнението на задълженията й след тази дата води до извод, че правилно дисциплинарно наказващия орган е приел, че в конкретния случай посочените дисциплинарни нарушения се изразяват в небрежност в служебната дейност и забавено изпълнение на заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Пеева срещу заповед № Л-84 от 9.05.2011 г. на Началника на ОСИН Варна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение