Решение № 9074 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2018 г.

Решение № 9074 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", подадена чрез юрк. Т. Ч., против решение № 722/25.10.2018 г., постановено по адм. д. № 479/2018 г. по описа на Административен съд – Х., в частта му, с която дирекцията е осъдена да заплати на И. А. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 31.05.2016 г. – 06.02.2017 г., вследствие на неосигурени нормални условия на живот докато е пребивавал в Арест гр. Х.. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се посочва, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в ареста. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявеният иск. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – И. А., чрез адв. Б. И., с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната част от решението Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. е осъдена да заплати на И. А. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 31.05.2016 г. – 06.02.2017 г., вследствие на неосигурени нормални условия на живот докато е пребивавал в Ареста гр. Х., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 2000 лева. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът е пребивавал в Ареста гр. Х. от 31.05.2016 г. – 06.02.2017 г., след което е преведен в Затвора гр. С. Загора. Обсъдени са твърденията му, че докато е пребивавал в Ареста гр. Х., той е бил настаняван в помещение, в което не е разполагал с нужната по закон площ, без да му е бил осигурен през цялото денонощие достъп да тоалетна и течаща вода и без реална възможност за престой на открито. Също така не са му били пряк достъп на естествена светлина в помещението, което пък било мръсно, не се почиствало и дезинфекцирало, липсвало проветрение и отопление през зимните месеци. Ищецът посочил, че поради неосигуряването през цялото денонощие на достъп до тоалетна, той е бил принуден да удовлетворява естествените си нужди в шишета пред погледите на другите задържани в същото помещение. При така установените факти, съдът е приел за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Ареста гр. Х., която е в териториалната структура на ГДИН. Посочено е, че в процесния случай е нарушена нормата на чл. 3 ЗИНЗС, като лошите условия, при които е пребивавал в Ареста гр. Х. са му причинили неудобства и дискомфорт, надхвърлящи нормалните такива, свързани с прилагането на режима на тази ограничителна мярка. За претърпените вреди съдът е определил обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в размер на 800 лева. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителни касационни основания. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период ищецът е бил подложен на унизително отношение както поради липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещението, което е обитавал при престоя му в Ареста гр. Х., така и поради пренаселеността в помещението през по – голямата част от исковия период. Посочени са и невъзможността за двигателна активност на Атанасов, липсата на естествено проветрение и пряк достъп на естествена слънчева светлина. Правилно съдът е приел, че всичко горепосочено обосновава извод, че ищецът е бил поставен в условия, които не само, че не са отговаряли на здравните и хигиенни изисквания съгласно приложимия ЗИНЗС, но се и дължат на действия и бездействието на администрацията на ответника, и съответно обуславят основателността на иска. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 284 ЗИНЗС за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на следствения арест при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразните действия и бездействия. Съобразно естеството на увреждането, степента на понесения дискомфорт и периода на престой на ищеца в тези условия, съдът е преценил като справедливо обезщетението в размер на 800 лева за претендиран период 31.05.2016 г. – 06.02.2017 г. Определеният размер на обезщетението, не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е съобразен с конкретните обстоятелства по делото и със съдебната практиката по този въпрос. П. изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за реално сторени такива, поради и което искането му не следва да се уважава. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение