Решение № 17079 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2011 г.

Решение № 17079 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Мездра, срещу решение № 76 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 789/2010 г. по описа на Административен съд гр. Враца, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 76 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 789/2010 г. Административен съд гр. Враца, II състав, е отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Мездра, срещу писмена покана изх. № 29-02-557/06.10.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От фактическа страна е безспорно, че "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести" ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните заведения, което е сключило с НЗОК, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца, договор № 060352/20.01.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП), вкл. и по КП № 52 "Остра и изострена хронична недостатъчност 3 и 4 функционален клас без механична вентилация". Цитираният договор е изменен и допълнен с анекс № 1 от 16.02.2010 г. и анекс № 2 от 13.08.2010 г., с които не се внасят корекции относно тази клинична пътека. С писмо изх. № 29-02-542 от 28.09.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца едностранно е прекратен договор № 060352 от 20.01.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 52, считано от 20.07.2010 г. Цитираното писмо е получено от упълномощен представител на "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести" ЕООД едва на 28.09.2009 г. Видно от фактура № 883 от 04.08.2010 г. за сумата 96 476 лв., същата е за извършена медицинска дейност по спесификация за отчетен период 01.07.2010-31.07.2010 г. От съдържанието на писмена покана изх. № 29-02-557 от 06.10.2010 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца във връзка с протокол за неоснователно получени суми № 69 от 28.09.2010 г. се установява, че по тази фактура се иска възстановяване на сумата 12 064 лв., представляваща стойността на отчетена медицинска дейност за м. юли 2009 г. по клинична пътека № 52. Действително в чл. 43, ал. 1, т. 3 от договор № 060352 от 20.01.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е записано, че договорът се прекратява без предизвестие от страна на възложителя в случай, че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на дейността, предмет на договора, установена с нормативен акт или с Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД 2010 г.). Но липсва правно основание прекратяването на договора да се извършва за минал период, както и да породи действие по отношение на изпълнителя на медицинска помощ преди волеизявлението за прекратяване на договора да стигне до него. Тези обстоятелства не са били обсъдени от първоинстанционния съд, независимо от наличието на доказателства по делото. Действително по последното няма данни писмо изх. № 29-02-542 от 28.09.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца да е било обжалвано по съдебен ред. Но преценявайки индивидуалния административен акт, какъвто представлява писмена покана изх. № 29-02-557 от 06.10.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Враца, съдът е трябвало да го изследва с оглед на основанията за оспорване, визирани в разпоредбите на чл. 146 АПК. Това той е извършил, но е направил неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В писмената покана, както и в предхождащия я констативен протокол от 08.09.2010 г. е посочено, че след 20.07.2010 г. лечебното заведение не отговаря на специалните условия за изпълнение на КП № 52, а именно липсва втори лекар със специалност "Анестезиология и интензивно лечение", работещ на основен трудов договор. Твърди се, че медицинската дейност след тази дата не е извършена в съответствие с НРД 2010 г. и договор № 060352 от 20.01.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Тези доводи са незаконосъобразни. В приложение № 18 към НРД 2010 г. и въведените с него условия за сключване на договор с НЗОК, конкретно по клинична пътека № 52 не се съдържа изискване за най-малко двама основни специалисти на основен трудов договор и пълен работен ден за изпълнение на тази клинична пътека. В чл. 59, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор (НРД), а в ал. 2 на същия текст е посочено, че договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Съгласно чл. 59б, ал. 1 ЗЗО, изпълнителите трябва да отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. В разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО е предвидено, че НРД съдържат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, а в чл. 59в ЗЗО са регламентирани критериите за достъпност и качество на медицинската помощ. В Съвместното указание вх. № 35-00-39 от 12.01.2010 г. на и. д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС, на което се е позовал административния орган, се съдържа допълнително изискване за сключен договор с втори специалист на основен трудов договор. Това изискване е в противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 3 ЗЗО, която забранява на НЗОК, РЗОК и служителите им да поставят условия, които не се съдържат в НРД. С поставените допълнителни условия се нарушава и правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗО, според което индивидуалните договори не могат да се сключват при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. С даденото съвместно указание от НЗОК и БЛС по същество са поставени допълнителни изисквания към изпълнителите на болнична помощ, поради което то не представлява указание по тълкуването и прилагането на НРД в изпълнение на делегацията, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 НРД 2010 г.. Разпоредбата предвижда, че директорът на НЗОК заедно с председателя на БЛС дават съвместни указания, инструкции и други към изпълнителите на медицинска помощ по прилагането и тълкуването на НРД. Регламентирането на допълнителни изисквания, които не се съдържат в съответните разпоредби на НРД, не представлява дейност по тълкуването му, а нормотворчество извън делегираното, поради което предвидените допълнителни изисквания не могат да имат задължителен характер и съответно да обосноват отказ от плащане на извършена медицинска дейност. Изпълнението на критериите по чл. 59в ЗЗО за достъпност и качество на медицинската помощ се осигурява чрез приетия по силата на законовата делегация национален рамков договор заедно с приложенията към него. Когато лечебното заведение е изпълнило специалните изисквания за сключване на договор по НРД, то по презумпция разполага с достатъчна обезпеченост за изпълнение на договорните си задължения. Що се касае до изискванията за непрекъснатост на болничната помощ, отразени в чл. 10 от договор № 060352 от 20.01.2010 г., въпрос на вътрешна организация е изпълнението на това задължение, и при нарушения се налагат санкции. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт също се отменя. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното с писмената защита искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на ответника се присъжда сумата 25 лв., представляваща разноски за внесена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,