Решение № 6247 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение08.06.2026 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1098/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 104 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1098/2025 г. по описа на Административен съд - София-област. Първата касационна жалба е подадена от „Ре Енерджи Инженеринг“ ЕООД чрез адвокат Т. Лозанова, с изложени доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и с искане за отмяната му. Втората касационна жалба е подадена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията) чрез процесуалния представител мл. експерт М. Димова, с изложени съображения за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - „Геотрон Инженеринг“ ООД, чрез адвокат Н. Кирилов, оспорва подадените касационни жалби като неоснователни. Претендира се решението на Административен съд - София-област да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноските по делото. По допустимостта на касационните жалби: Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което същите са процесуално допустими. По основателността на касационните жалби: Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред АССО е образувано по жалба на „Геотрон Инженеринг“ ООД против т. 1 от решение № 813 от 11.09.2025 г. на КЗК по преписка № КЗК-1135/2024 г., с което се установява, че предприятието жалбоподател е извършило нарушение по чл. 31 ЗЗК и е наложена имуществена санкция. Предметът на касационния контрол е очертан от предмета на първоинстанционното производство. С решение № 813/11.09.2025 г. Комисията е установила извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК (т. 1), а в отделни диспозитивни части е приела, че не е извършено нарушение по чл. 32 във връзка с чл. 33 ЗЗК и по чл. 29 ЗЗК (т. 4). Тези части на акта не са били оспорени, влезли са в сила и не са били предмет на първоинстанционния съдебен контрол, поради което не подлежат на касационна проверка. Предмет на настоящото производство е единствено законосъобразността на решението на АССО, с което е отменено решението на КЗК в частта за установено нарушение по чл. 31 ЗЗК. С процесното решение по повод жалбата на предприятието е отменено решението на КЗК и е установено, че „Геотрон Инженеринг“ ООД не е извършило нарушение на чл. 31 ЗЗК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при изискуемия кворум и мнозинство, в предвидената форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност съдът е приел, че макар ответното предприятие, с предишно наименование „АКМИ Инженеринг“ ООД, да е учредено през 2018 г., съществено свойство на предлаганите от него услуги е експертизата на инж. Н. С., който разполага с над 15 години опит в проектирането, доставката, изграждането и монтажа на геотермални системи и термопомпени сондажи и е участвал в изграждането на посочените в сайта обекти. Поради това, обявената съществена характеристика на услугата обективно е налице и фактическият състав на чл. 31 ЗЗК не е осъществен. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Относно релевираните възражения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила: Неоснователно е оплакването за вътрешно противоречие в мотивите на АССО. Първоинстанционният съд не е приел едновременно липса на всякакви основания за отмяна и наличие на такива. Извършвайки служебната проверка по чл. 168 АПК, съдът е констатирал, че не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-3 АПК - некомпетентност, нарушение на формата и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и едва след това, при проверката за материална законосъобразност, е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК - противоречие с материалния закон, по-конкретно с чл. 31 ЗЗК. Касае се за отделни и самостоятелни основания за оспорване, чието последователно обсъждане не съдържа логическо противоречие. Неоснователно е оплакването на „Ре Енерджи Инженеринг“ ЕООД, че при констатирано неправилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е бил длъжен да върне преписката на КЗК със задължителни указания на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Правомощията на съда при отмяна на административен акт се определят от естеството на спора и от обема на властта, с която разполага административният орган. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на органа, съдът решава делото по същество. Връщане на преписката със задължителни указания по чл. 173, ал. 2 АПК е дължимо в случаите, в които органът действа при оперативна самостоятелност, както и когато естеството на акта не позволява решаване на спора по същество - например при констатирана непълнота на доказателствения и фактическия материал, налагаща ново произнасяне на органа. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Производството пред КЗК е приключило с всестранно, пълно и обективно изясняване на фактите, които не са спорни между страните. Спорът е сведен единствено до правната квалификация на безспорно установените факти по чл. 31 ЗЗК – въпрос, който съдът може и е длъжен да реши сам. Установяването на нарушение по чл. 31 ЗЗК не е въпрос на оперативна самостоятелност, такава Комисията има единствено при определяне размера на санкцията. При положение, че съдът е приел, че фактическият състав на нарушението не е реализиран, връщането на преписката би било безпредметно – не съществува неизяснен въпрос, изискващ ново произнасяне, а законът не предвижда задължение за Комисията да постанови нов акт при липса на нарушение. Ето защо правилно първоинстанционният съд е решил спора по същество на основание чл. 173, ал. 1 АПК. Позоваването на касатора на съдебна практика не променя този извод. В цитираното решение Върховният административен съд приема, че когато съдът установи, че не е реализиран фактическият състав на нарушението, не съществува правно основание преписката да бъде върната за ново произнасяне (Решение № 3441 от 1.04.2025 г. по адм. д. № 421/2025 г., IV отд. на ВАС). Останалата практика, на която се позовава касаторът е постановена по съществено различни хипотези - при наложена принудителна административна мярка и при констатирана непълнота на доказателствата - и поради това е неотносима към настоящия казус. Неоснователно е оплакването на касатора „Ре Енерджи Инженеринг“ ЕООД за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на установени факти. Доколкото това оплакване по същество е насочено към пълнотата на съдебната проверка и обосноваността на акта, то се разглежда по-долу, при преценката на материалната законосъобразност. Възражението на касатора КЗК за наличие на съществени процесуални нарушения е неоснователно, тъй като в касационната жалба всички доводи са относими единствено към правилното приложение на материалния закон, и в частност към чл. 31 ЗЗК. Относно релевираните възражения за нарушение на материалния закон и необоснованост настоящият състав намира за установено следното: На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона, следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика; и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интересът на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар или да е налице опасност от настъпването им. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал за нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането и върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил именно тези негативни правни последици като релевантни за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция – увреждане на доброто име на конкурентите; въвеждане в заблуждение; забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; имитация; нелоялно привличане на клиенти; забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде осъществен който и да е от тези състави, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата, върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. Следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени както елементите на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и елементите на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК. Обратното би влязло в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК безспорно е установено, че дружествата „Ре Енерджи Инженеринг“ ЕООД и „Геотрон Инженеринг“ ООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност автономно на пазара. Правилно е прието, че стопанската дейност, която се извършва и засяга конкуренцията, а оттам определя продуктовия пазар, е свързана с проектиране, изграждане и поддръжка на геотермални системи за отопление и охлаждане. От своя страна правилно е определен и географският пазар, а именно територията на цялата страна. Следователно двете предприятия оперират на един и същ съответен пазар, възприеман като продуктов и географски пазар, и следва да се разглеждат като конкуренти на него. Правилно и безспорно по делото е установен и процесният период - от 08.03.2024 г. (датата на регистрация на сайта на предприятието „Геотрон Инженеринг“ ООД) до 11.09.2025 г. (датата на решението на КЗК). Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречието с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай същият следва да бъде преценен чрез анализ на специалното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 31 ЗЗК. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗЗК се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Следва да бъдат изведени елементите на фактическия състав на хипотезата, визирана в чл. 31 ЗЗК, за да може всеки от тях да бъде разгледан, като само при кумулативното им наличие може да бъде установено извършено нарушение. Първият елемент е извършването на активно деяние - действие на предприятие, което е годно да достигне до потребителите на съответния пазар и да ги въведе в заблуждение. За осъществяването на това действие е ирелевантно дали то е целенасочено към постигане на заблуждение в потребителите. Вторият елемент от фактическия състав е квалифициращият белег на действието – то трябва да бъде извършено чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Посочените факти следва да не представят реалната обективна действителност спрямо продукта, който се предлага от извършващото действие предприятие. Третият елемент от фактическия състав на нормата, визирана в чл. 31 ЗЗК, е насочен към конкретизиране на характеристиките на предлаганите продукти, спрямо които потребителите се въвеждат в заблуждение. Законодателят е предвидил това да са съществените свойства на стоките или услугите или начинът на използване на стоките или предоставяне на услугите. Изразът „съществени свойства“ следва да се разбира като обхващащ характеристиките на продукта, които са изрично посочени в специален нормативен акт, както и тези, които съществено отличават предлагания продукт от другите продукти на пазара. Следователно, забраната по чл. 31 ЗЗК се прилага само за важни, основни, значими отличителни признаци или белези на стоките и услугите. На последно място, четвъртият елемент на състава на чл. 31 ЗЗК, който по същество се свързва с третия елемент от фактическия състав на общата разпоредба за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, не изисква настъпване на реално увреждане на интересите на конкурента, а е достатъчно дори създаването на реална или потенциална опасност. По първия елемент: По делото е безспорно установено, че на интернет сайта на „Геотрон Инженеринг“ ООД и в профила на управителя му М. Я. в социалната мрежа LinkedIn се съдържат твърдения за над 15 години опит и за изградени обекти в периода 2013 г. - 2023 г., както и твърдение, че фирма „Протерм“ с основател инж. Н. С. се е обединила/сляла с „Геотрон Инженеринг“ ООД, при което новата фирмена структура е „Геотрон Инженеринг“. Тези факти и обстоятелства безспорно са активно поведение от страна на предприятието „Геотрон Инженеринг“ ООД. По отношение на втория елемент от фактическия състав на чл. 31 ЗЗК следва да бъде направен анализ дали твърденията представляват неверни сведения или изопачаване на факти. Безспорно е също, че предприятието е учредено през 2018 г. под наименованието „АКМИ Инженеринг“ ООД и че липсват данни за преобразуване, вливане или сливане по смисъла на Търговския закон с „Про Терм“ ЕООД или „Про Терм Дрил“ ЕООД. Доколкото буквалното съдържание на посочените твърдения, отнесено към самото юридическо лице, не съответства напълно на обективната действителност, налице е твърдение на неверни сведения, съответно изопачаване на факти. Така е изпълнен вторият елемент от фактическия състав на чл. 31 ЗЗК. По отношение на третия елемент от фактическия състав следва да се има предвид, че опитът, експертизата и реализираните обекти представляват съществени свойства по отношение на услугите на разглеждания пазар. На специфичния пазар на проектиране и изграждане на геотермални системи дългогодишният опит и доказаното портфолио са от съществено значение за избора на изпълнител, поради което съставляват определящи характеристики на услугата по смисъла на чл. 31 ЗЗК. Поради това именно тези твърдения са част от съществените характеристики на предлаганата услуга. По отношение на четвъртия елемент: Спорният и решаващ за изхода на делото въпрос е дали посочените твърдения са обективно годни да създадат погрешна представа у възприемащия ги потребител относно съществените свойства на услугата. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че такава годност в случая не е налице, по следните съображения. Преценката за годност за въвеждане в заблуждение се извършва съобразно възприятието на средния потребител на съответната услуга. Услугите на процесния пазар – проектиране, доставка, изграждане и монтаж на геотермални системи и термопомпени сондажи – нямат характер на масова потребителска стока, придобивана въз основа на повърхностна информация от интернет страница. Касае се за сложни инженерингови дейности с висока стойност, чието възлагане предполага индивидуално проектиране, технически спецификации, оферти, количествено-стойностни сметки, проверка на правоспособността и референциите на изпълнителя и сключване на сложен, често дългосрочен договор. Средният потребител на такива услуги е информиран и предпазлив и формира решението си не въз основа на рекламно послание, а след самостоятелна проверка. По съществото си характеристиката на услугата, която е определяща за избора на потребителя, е техническата компетентност и експертизата, върху които се основава нейното изпълнение. По делото е безспорно, че инж. Н. С. притежава над 15 години опит в съответната област, придобит чрез „Про Терм“ ЕООД (от 2015 г.) и „Про Терм Дрил“ ЕООД (от 2014 г.), и че именно той е изпълнил посочените на сайта обекти. Безспорно е също, че към процесния период инж. С. е ангажиран в дейността на ответното предприятие по силата на трудово правоотношение и че именно неговата експертиза стои в основата на предлаганите от „Геотрон Инженеринг“ ООД услуги. С цел прецизност на изложението следва да бъде посочено, че по делото са представени и конкретни проекти и сключени договори, по които е бил страна инж. Н. С. (приложения № 1 до № 26 от становището на „Геотрон Инженеринг“ ООД с вх. № КЗК-1135/24 от 20.02.2025 г.; вж. стр. 225-340 от папка № 2). В този смисъл безспорно е установено, че Н. С. осъществява посочената дейност от 2006 г., когато е подписан и първият договор (тогава не в качеството на управител/собственик, а като упълномощено лице). Относно ангажираността на Н. С. по трудов договор към „Геотрон Инженеринг“ ООД също са представени два трудови договора (стр. 341-352 от папка № 2). При това положение обявената съществена характеристика на услугата - наличието на дългогодишна експертиза в проектирането и изграждането на геотермални системи – обективно съществува. Доколкото услугата по своето естество е свързана с личната квалификация на ангажирания инженер, представянето на неговия професионален опит и реализирани проекти като опит, върху който се гради дейността на предприятието, не създава невярна представа относно онова свойство на услугата, което е определящо за избора на потребителя, а именно че тя ще бъде изпълнена компетентно от лице с доказан дългогодишен опит. Изложеното важи и по отношение на твърденията за обединение/сливане и нова фирмена структура, във връзка с които касаторът КЗК поддържа, че не са обсъдени от първоинстанционния съд. Тези твърдения следва да се тълкуват през призмата на средния потребител, а не като правни понятия по смисъла на Търговския закон. В обичайния стопански език понятията обединяване и сътрудничество обхващат различни форми на съгласуване на воли и съвместна дейност, включително ангажиране на експертен ресурс, без непременно да предполагат формално преобразуване. По делото е установено, че между „Геотрон Инженеринг“ ООД и инж. С., съответно „Про Терм“ ЕООД, са налице реални отношения на сътрудничество – трудово правоотношение, договор за наем на оборудване и съвместно изпълнение на проекти, поради което внушението за обединяване на ресурси и експертиза не е лишено от фактическа опора. Доколкото тези твърдения се отнасят до историята и организационния произход на предприятието, а не до техническата компетентност, върху която се гради услугата, и доколкото действителното правно положение е публично достъпно, те не са обективно годни да създадат в средния потребител на тези услуги погрешна представа относно съществените свойства на самата услуга. По изложените съображения настоящият състав приема, че четвъртият, решаващ елемент от фактическия състав на чл. 31 ЗЗК - обективната годност за въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на услугата и съответно опасността от увреждане на конкурент – не е осъществен. При липсата на този елемент поведението на „Геотрон Инженеринг“ ООД не съставлява нарушение по чл. 31 ЗЗК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил решението на КЗК в обжалваната част. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Следователно възражението за необоснованост е неоснователно. По изложените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, касационният съдебен състав приема, че касационните жалби са неоснователни. Оспореното съдебно решение е правилно и при липсата на установени други негови пороци от предвидените в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК решението на АССО следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенциите на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски са неоснователни. На основание чл. 143, ал. 3 АПК ответната страна „Геотрон Инженеринг“ ООД има право на присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представила доказателства за заплащането им, нито списък по чл. 80 ГПК, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
20- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 173, ал. 1 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 29 ЗЗК
- чл. 31 ЗЗК
- чл. 32 ЗЗК
- чл. 33 ЗЗК
- чл. 1
- чл. 146, т. 1
- чл. 208
- чл. 209, т. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 30
- чл. 64, ал. 1