Решение № 13533 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2020 г.

Решение № 13533 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Никми" АД, гр. С. чрез неговия пълномощник срещу решение № 488/24.01.2020 г. по адм. д. № 11742/2014 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Столичен общински съвет чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Столична община не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 490/24.07.2014 г. на Столичния общински съвет в частта относно отпадане на улица по о. т. 505 в-о. т. 505 г. -о. т. 587 г от кв. 7 е по одобрения с решението регулационен план, план за застрояване и план-схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на местност ж. к "Красно село-С. урб. бл. ...", Столична община, район Триадица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с оспорения план е предвидено отпадане на улица от о. т. 505 в-о. т. 505 г. -о. т. 587 г от кв 7 е, която е преминавала край собствения на жалбоподателя УПИ I-57, 58, 59, 60 от кв. 7 е. Трасето на улица по о. т. 505 а-о. т. 505 б. -о. т. 505 в се запазва, като осовите точки са с нови номера, а именно: о. т. 23-о. т. 24-о. т. 25. По действащия регулационен план УПИ I-57, 58, 59, 60 от кв. 7 е граничи с три улици от второстепенната улична мрежа, разположени от юг, югозапад и северозапад. С приетия и оспорен ПУП имотът граници с две улици от второстепенната улична мрежа от юг и от югозапад, като достъпът до имота може да се осъществи от улицата от югозапад. С оспорения план общински имот с идентификатор 68134.1003.303 в частта на улицата по о. т. 505 в-о. т. 505 г. -о. т. 587 г от кв. 7 е след нейното отпадане е предвиден за пешеходни пространства. Този имот е идентичен с ул. "М. П. Т." и отговаря на изискванията за улица, включително и тротоари към нея с широчина 12 м. С одобрения план за УПИ I-57, 58, 59, 60 от кв. 7 е е осигурен достъп от улица с о. т. 23-о. т. 24-о. т. 25, както и достъп до всички УПИ-та от кв. 7 б, 7 в, 7 д, 7 е и 7 м. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая на мястото на отпадналата улица край имота на жалбоподателя се предвижда изграждането на алея. С оспорения план имотът на жалбоподателя има лице към [улица]. т. 24-о. т. 25, с което се удовлетворява изискването на чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ. В разглеждания смисъл законосъобразен е изводът на решаващия съд, че е спазено изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, че предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройстване на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Както се посочи вече, имотът на жалбоподателя с оспорения ПУП граничи с две улици от второстепенната улична мрежа с достъп до имота от улицата от югозапад, поради което заключението на съда, че не е налице засягане на правата на оспорващия в по-голяма степен, отколкото законът позволява за постигане на целта, за която се издава, се споделя и от настоящата инстанция. В тази връзка съдът правилно е изтъкнал, че при преценката за законосъобразност на плана за улична регулация на основание чл. 108, ал. 5 ЗУТ поземлените имоти следва да не се разглеждат изолирано, а като част от територията в обхвата на разработката, поради което съответствието с нормата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ следва да се извъшва съвкупно както досежно конкретния имот, така и от гледна точна на цялостното устройствено решение, което в случая се преценява като удовлетворяващо посоченото законово изискване. В случая по делото не се спори, че обжалваното решение за одобряване на ПУП е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. В касационната жалба обаче се навеждат твърдения, че обжалвания ПУП е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 5415/2015 г. по адм. д. № 11663/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено оспореното решение в частта на предвидената с ПУП улица от о. т. 25 до о. т. 26. В случая отмяната на предвидената улица с посочените точки от о. т. 25 до о. т. 26 е ирелевантно за отпадането на улицата по о. т. 505 в-о. т. 505 г. -о. т. 587 г от кв 7 е, която е преминавала край собствения на жалбоподателя УПИ I-57, 58, 59, 60 от кв. 7 е. В тази връзка с оспорения план не се предвижда създаване на УПИ XVII-43 от кв. 7 в, както се твърди, тъй като този имот по оспорения план попада в улица от о. т. 25 до о. т. 26. В разглеждания контекст адекватно решаващият съд е изтъкнал, че уличната мрежа и устройствените изисквания не биха могли да се съобразят с имот, който не е предвиден с плана, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Поради това, в случай че е налице несъответствие на плана с предвижданията в частта на отменения план, то това би било предпоставка за изменението на плана по реда и условията на ЗУТ, но не и за отмяната на плана в оспорената му част по съдебен ред като незаконосъобразен. На последно място неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от решаващия съд съществено нарушение на процесуалните норми поради отказ на съда за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза. Назначената такава и приета от съда съдебно-техническа експертиза е компетентна и удовлетворяваща като заключение на поставените въпроси. Предвид изложеното, като е приел обжалваното решение в оспорената му част за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Столичен общински съвет следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,