Решение № 366 от 26.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 359/2009 г.

Решение № 366 от 26.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 359/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХIII - Възобновяване на наказателните дела, по искане на осъдения Р. М. Ч. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК за възобновяване на нохд 2130/2007 г. на РС-София. Съображенията са, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - липсват доказателства по делото, че е получил обвинителния акт в законния срок; допуснато е неконституирана с. да изразява становища по делото; доказателствата не са преценявани задълбочено, а наказанието е явно несправедливо без да се аргументира това оплакване. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец е на становище, че искането е неоснователно, в какъвто смисъл е и позицията на прокурора. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 29.IV.2009 г. присъда от 23.ХI.2007 г. по нохд 2130/2007 г. на РС-София подсъдимия Р. М. Ч. е признат за виновен и осъден по чл. 131а, предл. II-ро във вр. с чл. 129, ал. 2 и ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "б" и чл. 54 НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 21.V.2005 г., при условията на опасен рецидив, в София причинил на Ал. Д. средна телесна повреда - счупване на челюстта, което довело да трайно затруднение на дъвченето и говоренето; осъден е да заплати на Д. 7000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са не само неоснователни, но и несъстоятелни - в с.з. на 17.V.2007 г., протокола на л.51-л.58 от нохд 2130/07 г. на СРС подсъдимият и защитата му са коментирали обвинителния акт и в детайли, поради което и очевидно неоснователно е оплакването, че правото на защита на подсъдимия е ограничено, защото не бил получил обвинителния акт. Неоснователно е и оплакването, че са ограничени негови процесуални права с изразените становища на пълномощника на пострадалия преди конституирането му като с. в процеса. Първо, тези изявления не касаят съществото на делото и второ - няма законна пречка пострадалият да бъде представляван в процеса от надлежно упълномощен адвокат, което и в случая е станало. И третото съображение не намира опора в материалите по делото - решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Между впрочем, в искането не се и сочи в какво се и състои нарушението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание - в случая не е налице очевидното несъответствие между наложеното на подсъдимия наказание и извършеното от него престъпление. По тези съображения и на основание аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК съдът