Решение № 7334 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2011 г.

Решение № 7334 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Олга Григориевна Лалева от гр. Трявна срещу решение № 47 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 22/2011 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 47 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 22/2011 г. Административен съд гр. Габрово е отхвърлил жалбата на Олга Григориевна Лалева от гр. Трявна срещу решение № 5 от 18.01.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово, с което е потвърдено разпореждане № 5007202337 от 10.12.2010 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Габрово. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Олга Григориевна Лалева има 14 години, 4 месеца и 25 дни общ осигурителен стаж, придобит в Република България, и 22 години, 9 месеца и 17 дни - в Руската федерация. Размерът на осигурителния доход от 2.05.1990 до 1.05.1993 г. е 22 730 лв. и от 1.01.1997 до 31.12.2008 г. е 8369,51 лева. Верността на тези данни, както и изводът, че размерът на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България е правилно изчислен, се потвърждават от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. В заявлението от 25.03.2010 г. Лалева е декларирала, че от 31.07.1989 г. получава пенсия от Русия. Следователно пенсията, която получава за осигурителния стаж в България, не е единственият пенсионен доход, който лицето получава. Регулирането на социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене в Република България и Руската федерация и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите се страни, се урежда от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Съгласно чл. 6, т. 1 от цитирания осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност. В чл. 10, т. 2, абзац 3 от Договора изрично е казано, че изчислението и потвърждаването на осигурителен (трудов) стаж става съгласно законодателството на тази договаряща страна, която отпуска пенсията. В чл. 70, ал. 7 КСО е записано, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но този текст не е приложим в конкретния случай, тъй като става дума за определяне на пенсия по международен договор, за каквито случаи е приложима специалната разпоредба на чл. 70, ал. 9 КСО. Съгласно този текст при определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителния доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Според чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при пенсии по международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана в Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване на право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. При 14 години, 4 месеца и 25 дни общ осигурителен стаж, придобит в Република България, законодателството на тези държава не предвижда отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посоченият подход отчита осигурителния стаж, положен във всяка от договарящите се страни и внесения осигурителен доход във всяка от тях, изчислени въз основа на националното им законодателство. При определяне на пенсия по международен договор същата представлява сбор от пенсиите, отпуснати във всяка една от държавите, в които е полаган труд, признат е осигурителен стаж и осигурителен доход. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред тази инстанция, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,