Решение № 56 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2010 г.

Решение № 56 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Величкова Попова, от гр. Пазарджик против решение № 176/10.05.2010 г. по адм. дело № 128/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 8/23.02.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата на Иванка Величкова Попова, от гр. Пазарджик срещу разпореждане № 5604063610 ПР - 26/14.01.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. С оспорените административни актове пенсионните органи са отказали на жалбоподателката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради отсъствието на фактически основания за прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). С атакуваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Иванка Величкова Попова от гр. Пазарджик срещу акта на ръководителя на ТП на НОИ, приемайки че е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заеманата от жалбоподателката длъжност "плановик" за периода 6.08.1975 г. - 16.09.1985 г. в цех "Основен" на ДАЗ "Методи Шатаров" - Пазарджик (понастоящем "Елхим Искра" АД) не попада сред изброените от т. 4а, б. "в" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), защото плановиците не са участвали непосредствено в производството и преработката на олово за акумулатори на оловни батерии. Отбелязал е, че осъществяваната трудова дейност е икономическа, отчетна и контролна и това е причината трудът да бъде зачетен не при условията на първа категория, а при условията на втора категория. Решението е правилно. Спорът между страните касае категорията на положения труд от жалбоподателката на длъжността "плановик" за периода 6.08.1975 г. - 16.09.1985 г. в цех "Основен" на ДАЗ "Методи Шатаров" - Пазарджик (понастоящем "Елхим Искра" АД), признат от пенсионните органи като такъв от втора категория. Категоризирането е извършено в съответствие с предложението на осигурителя съгласно писмо изх. № 3870/09.11.2009 г. Съгласно т. 4а, б. "в" от ПКТП (отм.) от първа категория е труда на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително, заети в цеховете, участъците и отделенията за преработка на олово за акумулатори на оловни батерии и в обособените групи за ремонт на машините и съоръженията. Работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително, държавен и старши държавен приемчик на оловни акумулатори непосредствено в акумулаторното производство по списък на професиите и специалностите, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи. Плановиците не са участвали непосредствено в производството и обработката на оловото за акумулатори на оловни батерии и обособените групи за ремонт на машините и съоръженията. Описаните от жалбоподателката трудови функции потвърждават този извод. Осъществяваната от нея икономическа, отчетна и контролна дейност не може да бъде приравнена по тежест с тази на непосредствено заетите в производството работници и ИТР до началник на цех включително. Прилагането от първоинстанционния съд на т. 66г от ПКТП (отм.) е в съответствие с фактическите установявания и съдебно решение не страда от порока материална незаконосъобразност. За да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е необходимо кумулативното наличие на следните основания: навършена възраст 52 години за жените, осигурителен стаж от първа категория труд най-малко 10 години или 15 години от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Жалбоподателката не притежава изискуемия осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, поради което за нея не е възникнало претендираното право на пенсия. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,