Решение № 4564 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 321/2021 г.

Решение № 4564 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 321/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Х. за отмяна на влязло в сила определение № 11466/4.09.2020 г., постановено по адм. д. № 8520/2020 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 3103/27.04.2020 г., постановено по адм. д. № 12132/2019 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК като на атакуваните съдебни актове се противопоставя определение № 12037/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 9727/2020 г. по описа на Върховния административен съд. В искането за отмяна са изложени твърдения, че налице тъждество на страните, предмета и правното основание на съдебни спорове, приключили със съдебни актове с различно съдържание. Аргументирано е становище, че визата за проектиране е неразривно свързана с подборния устройствен план и проекта за изменение на плана за застрояване, поради което кръгът на заинтересовани лица с право да ги оспорват не би трябвало да е различен. Изложени са и допълнителни съображения за незаконосъобразност на определенията, които се иска да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът главен архитект на Район "Слатина"-Столична община оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски. Ответната страна Г. Х., редовно призована, не се е явила в съдебно заседание и не е изразила становище по искането. Не претендира разноски. Ответната страна СД "Груп 2017" ООД, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, но е изразила становище за неоснователност на искането по съображения в писмена молба от 10.03.2021 г., а с молба от 17.03.2021 г. иска да бъде прекратено производството по делото поради изменения в чл. 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията (Обн. ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.). Не претендира разноски. Ответникът Х. Н., редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище по искането. Не претендира разноски. Ответниците В. А., редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище по искането. Не претендира разноски. Ответниците И. С. -Х. и В. Н., конституирани на мястото на починалия К. Х., редовно призовани, не са се явили в съдебно заседание, но с писмена молба са заявили становище, че нямат правен интерес от участие в съдебното производство и искат да бъдат заличени като страни. Не претендират разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основания - чл. 239, т. 4 от АПК, поради което е допустимо. С оглед извънредния характер на производството по отмяна, съображенията на ответната страна СД "Груп 2017" ООД по повод изменението на чл. 131 от ЗУТ са неотносими към неговата допустимост, респективно не са налице основания за прекратяване на производството по настоящото дело. Не са налице основания и за прекратяване на производството по отношение на част от страните по делото, които се определят в зависимост от участието им пред редовните съдебни инстанции, а в случая и с оглед настъпилото правоприемство. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С определение № 3103/27.04.2020 г., постановено по адм. д. № 12132/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с определение № 11466/4.09.2020 г., постановено по адм. д. № 8520/2020 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е оставена без разглеждане жалбата на К. Х., Г. Х. и К. Х. срещу виза за проектиране от 7.05.2019 г., издадена от главния архитект на Район "Слатина"- Столична община, на основание чл. 140, ал. 7 от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 3, чл. 134, ал. 6, чл. 41, ал. 2, чл. 42, ал. 2 от ЗУТ във връзка с § 2, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУЗСО и действащ ПУП, за ПИ с идентификатор 68134.703.1528, съставляващ УПИ XIX- 542, 541, кв. 99, [местност], [район], отнасяща се за проучване и проектиране на средноетажна жилищна сграда с к. к. до 15 м (5 ет.), к. к до 12 м (4 ет.) и до 10 м (3 ет.) и подземни гаражи и допълващо застрояване за гаражи до съществуваща плътна ограда, и е прекратено производството по делото. Съдът е приел за установено, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, защото жалбата е недопустима като подадена от лица, които не са "заинтересувани лица" по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, респективно от лица без правен интерес от оспорване. С противопоставимото определение № 12037/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 9727/2020 г. по описа на Върховния административен съд е отменено определение № 4690/26.06.2020 г., постановено по адм. д. № 11507/2019 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Х. против Заповед № РСЛ17-РД09-372/29.09.2017 г. на главния архитект на Район "Слатина" - Столична община, с която е одобрено изменение на плана за застрояване в обхвата на УПИ IX-542, 541, кв. 99, [мeстност], по плана на гр. София, съгласно приложения проект и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Според Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2010 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което настоящият петчленен състав на Върховния административен съд е обвързан със задължителното тълкуване на чл. 239, т. 4 от АПК, съдържащо се в цитираното тълкувателно решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати грешки или противоречива съдебна практика. В случая съдебните актове са постановени по спорове между едни и същи страни и по приложението на едно и също правно основание, но предмет на съдебен контрол са два отделни акта на главния архитект на Район "Слатина"-Столична община. Обстоятелството, че двата отделни административни акта са свързани и се отнасят за един и същ обект не води до еднаквост на оспорванията им, иницииращи съдебните спорове, по които са постановени противопоставимите съдебни актове. В този смисъл определенията независимо от различния краен резултат на спора по тях не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Допълнително следва да бъде посочено, че противопоставимото определение № 12037/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 9727/2020 г. по описа на Върховния административен съд с оглед неговото съдържание за отмяна на обжалвано определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, не е в положение да обуслови приложение на чл. 237 и сл. от АПК, защото с него не се прегражда пътя на защита и не приключва съдебното производство. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна за неоснователно. По водене на делото ответникът главен архитект на Район "Слатина" – Столична община не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. Останалите страни не претендират разноски и такива не следва да им бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав